В днешния 22 брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за банковата несъстоятелност, върху които президентът беше наложил вето. Според вносителите целта на закона е да се попречи за вторичното разграбване на КТБ, а според президента – със задна дата се обезсилват всички сделки като цесии и прихващания по време на специалния надзор в банката преди обявяването й в несъстоятелност.

Според законодателите „недействителна по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество – парични средства или актив (различен от вземане за цена по сделка), съразмерно на прехвърленото вземане“.

С публикуваното в същия брой Решение № 11779 от 5.10.2017 г. на Върховния административен съд е обявена нищожността на Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В мотивите си съдиите посочват, че наредбата е издадена на основание на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, който обаче към момента на издаването й вече е обявен за противоконституционен.

Министерството на здравеопазването е публикувало за обществено обсъждане проект на нова Наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. „Налице е нарушение на императивната норма на чл. 12 от Закона за нормативните актове, тъй като с наредбата, която съставлява подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат първични отношения, извън уредените такива в закона. Горното води до нищожност на нормативния акт, поради липса на компетентност на неговия издател. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава за правно значим. Съгласно чл.12 ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Издаването на подзаконов нормативен акт, без да е налице делегация за това, обуславя #нищожност на този акт“, разясняват подробно мотивите.