Законът за енергетиката урежда материята „продажба на топлинната енергия” чрез прилагане на императивната материалноправна норма „продажба” (чл. 150).
На продажба подлежат само продукти, които притежават качеството стока, т. е. за да се продава, топлинната енергия (ТЕ) също трябва да притежава качеството стока, което е възможно само при:
– изпълнени дейностите, с които се уреждат обществените отношение при парното: производство, пренос, разпределение и търговия с топлинна енергия – чл. 1 (тук доставка като дейност, която служи за уреждане на обществени отношения при парното, не съществува);
– изпълнени задълженията по действащия лиценз „за пренос на ТЕ” – чл. 39;
– изпълнени функциите пренос, разпределение и потребление от процеса „топлоснабдяване” – чл. 125, ал. 1.;
- технологичните схеми на отделните елементи от топлоснабдителната система (ТСС) са във функционална зависимост и осигуряват чрез балансираната система функционалната и правната връзка между продавач и купувач – чл. 125, ал. 2;
– изпълнява се пренос на ТЕ – снабдяване (снабдяване, а не доставяне в АС) с ТЕ на потребителите при равни и недискриминационни условия (чл. 130);
– поддържа се баланс между производството и потреблението (чл. 132);
– топлинната енергия се продава (чл. 150);
– изпълняват се изискванията за качество на топлоснабдяването – чл. 2 ЗЕ; раздел V от общите условия, с които условия Топлофикация/продавачът е задължен:
. да спазва показателите и изискванията за качество на топлоснабдяването, приети от ДКЕВР, т. е. да гарантира параметрите на топлоносителя, подаван от производството в преносната мрежа и на топлоносителя, подаван от абонатната станция в отоплителния контур след абонатната станция.
. да поддържа параметрите на топлоносителя съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа.
Ето това е философията на топлоснбдяването при прилагане на температурния график и не само прилагане, ами и гарантиране параметрите на топлоносителя при производството и в отоплителния контур след абонатната станция, произвежданата ТЕ притежава качеството стока, която се продава и купува, а чл. 153 ЗЕ увисва, защото обслужва криминалната „доставка в абонатната станция”.
Всичко това с един замах е ликвидирано със записването в общите условия за продажба на криминалната „доставка в абонатната станция”, включително е суспендиран (спряно е действието) на ЗЕ. Някой да е осъден на основание ЗЕ ? Няма такъв !
Клиенти на Топлофикация задават въпроса – как така едно търговско дружество може да суспендира един закон, приет от Народното събрание ? Ами много лесно – заменя се материята, която урежда, с друга и от този закон не остава нищо. Това е така, защото същото това НС е дало правото на търговското дружество само да си определя материята, която ще прилага. Така Топлофикация в общите условия за продажба заменя определената със ЗЕ материя „продажба на топлинна енергия” с правно нерегламентираната материя „доставка в абонатната станция” и готово – Законът за енергетиката е блокиран и не действа !
Лошото е в случая е, че хора които не знаят, не четат, а и не чуват какво им се казва, не разбират за какво става въпрос и чули-недочули, дават съвети, мнения и предложения за решаването на проблема, които нямат нищо общо с причината, която го поражда: произвежданите количества ТЕ не притежават качеството стока, не могат да се продават и купуват, защото всичко изброено и свързано с продажбата с един замах е ликвидирано чрез прилагане на „доставката в абонатната станция“.
Защо никой не поставя следния въпрос: защо и породи какви причини Топлофикация не изпълнява задълженията си, определени с горните разпоредби? Всички, които отричат изброените писани правила, искат или не искат, обслужват престъпните интереси на енергийната мафия и на монополиста и сеят масова заблуда!
Основният проблем на правосъдната система е, че съдиите в районните и окръжните съдилища не прилагат материята „продажба на топлинната енергия“ и императивната материалноправна норма „продажба“ – чл. 150, които се уреждат със Закона за енергетиката, а прилагат цитираната вече „доставка в абонатната станция“, създадена от самото търговско дружество и записана в собствените му „общи условия за продажба“, с което узаконяват наложените произвол, измами, беззаконие, корупция и нарушаване на човешките права.
Въззивният съд е задължен служебно да прилага материалноправната норма, която при топлоснабдяването е „продажба“ на топлинна енергия – ТР № 1/2013 на ОСГТК.
До днес няма нито едно от стотиците хиляди решения на съда за „продадена“ ТЕ – всички са с основание „доставена, ползвана“? А след като въззивният съд не прилага служебно правната норма продажба, за каква съдебна система изобщо се говори ?!
(Мнението е г-н Ангел Марков – вътрешен одитор в Община Перник, и е публикувано на личната му страница във Facebook)