Предложенията за законови промени, с които да се реши проблемът със забавените заплати, се обсъждат в Парламента от  пролетта, но едва тази седмица в социалната комисия бяха приети  текстове, с които се вменяват нови правомощия на Главна инспекция по труда (ГИТ). Тя вече ще може да иска от съда да започне процедура за несъстоятелност на работодатели, които са забавили заплатите на поне 1/3 от служителите си за повече от два месеца. Това би позволило на работниците, които имат да вземат заплати, да поискат средства от фонда за гарантиране на вземанията. В момента служителите нямат това право, ако не е започнала процедурата по несъстоятелност.

НАП може да инициира производство в несъстоятелност само за фирми с публични задължения. Сега няма институция, която да може да поиска от съда подобна процедура заради забавени заплати. Омбудсманът Мая Манолова искаше всички институции да могат да искат подобна процедура –  освен ГИТ и ресорните министри, и ръководителите на други ведомства, както и местните органи на държавно управление.

Съветът по законодателството към парламента обаче категорично отхвърля тази идея, защото според юристи „за вземания, които нямат търговски характер, тази възможност ще създаде опасност за гражданския оборот“. Съветът подкрепи тези правомощия да се съсредоточат само в ГИТ и смята, че тя разполага с достатъчно информация дали дадена фирма е неплатежоспособна.

Обстоятелството, че активно легитимиран ще бъде само един, и то специализиран държавен контролен орган, само по себе си е гаранция срещу злоупотреба с процесуалното право да се иска образуване и откриване на производство по несъстоятелност – пише в становището на съвета, оглавяван от проф. Огнян Герджиков.

Промяната за новите правомощия на ГИТ е в Търговския закон, но минава с промени в Кодекса на труда. Депутатите половин година не можаха да решат коя институция да бъде натоварена с новите задължения . В крайна сметка едва на второ четене в комисията се появи предложението институцията да е ГИТ. За да може институцията да се подготви, това правомощие ще влезе в сила от средата на 2018 г. Това разгневи националния омбудсман Мая Манолова.

„Лошата новина е, че около 5 хил. работници, работили за фалирали компании като „Макс Телеком“ и „Пикадили“, няма да могат да си получат заработеното от фонда за гарантиране на вземанията при фалит на предприятия заради комфорта на чиновниците от инспекцията по труда. Действието на закона беше отложено за 1 юли следващата година, а до тогава 12-месечният срок, в който работниците могат да си поискат заработените и неплатени суми, ще бъде изтекъл“, обясни Манолова.

С пълния текст на статията можете да се запознаете тук.