В новия брой 86 на „Държавен вестник“ от 27.10.2017 г. са обнародвани широко обсъжданите промени в Гражданския процесуален кодекс, предложени от националния омбудсман, които дори надхвърлят първоначалния замисъл и инкорпорират и други законодателни идеи.

Измененията засягат основно правата на длъжника – целта е той да бъде реален субект на процесуални права и задължения. Започва се още от уведомяването на длъжника за предприетите действия по принудително изпълнение чрез усъвършенстване режима на надлежно връчване и служебния почин за проверка на адресната регистрация (чл. 47). Предвижда се специална възможност той да възрази срещу заповедта за изпълнение, когато в срока за доброволно изпълнение изпълни задължението си (нов чл. 414а).

Значително се разширяват възможностите на длъжника за защита в хода на вече образувано изпълнително производство чрез увеличаване на хипотезите и актовете на съдебния изпълнител, които той може да обжалва: отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на вещта; определянето на трето лице за пазач при посочените в закона условия и в определените случаи и др.

Въвежда се и изискването за съразмерност между стойността на дълга и стойността на обекта, върху който се налага обезпечителна мярка, като се предвижда, че е незаконосъобразно това принудително изпълнение, при което съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението, заедно с отговорността му за вреди.

Несеквестируемата част от всяко възнаграждение за труд и пенсията на длъжника се определя по нов начин и се изчислява върху основата на средната работна заплата, като отделно се регламентира несеквестируемостта на такива доходи, когато са получени по сметка в банка, ведно със специалните задължения на съответната банката по запорирането и превеждането на съответните суми.