Новата директива от 2014 г. за тютюневите изделия цели, от една страна, да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия при отчитане на основното съображение за осигуряване на високо равнище на защита на човешкото здраве, и от друга, да се изпълнят задълженията на Съюза по Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, това постанови Съдът на Европейския съюз.
Директивата предвижда в частност забрана на пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, считано от 20 май 2020 г., както и стандартизиране на етикетите и опаковките на тютюневите изделия. Освен това тя въвежда специфичен режим за електронните цигари.
Полша, подпомагана от Румъния, оспорва пред Съда забраната на ментоловите цигари (дело C-358/14). Други две дела (C-477/14 и C-547/14) са образувани по запитвания, отправени до Съда от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение (административен състав) и отнасящи се до валидността на редица разпоредби на Директивата за тютюневите изделия.
С днешните си решения Съдът отхвърля жалбата на Полша и потвърждава валидността на разгледаните разпоредби на Директивата.
Що се отнася най-напред до забраната на ментоловите цигари, Съдът констатира, че тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества (дължащи се било на ментол, било на друг овкусител) имат аналогични обективни характеристики, от една страна, и от друга, сходни ефекти от гледна точка на започването и поддържането на употребата на тютюневи изделия. Той напомня, че ментолът прави тютюневите изделия по-привлекателни за потребителите, тъй като има приятен мирис, а намаляването на привлекателността на тютюневите изделия може да допринесе за ограничаване на разпространението на употребата на тютюн и зависимостта сред новите и постоянните потребители.
По-нататък Съдът констатира, че при приемането на Директивата са съществували значителни различия между правните уредби на държавите членки, доколкото в някои от тях е имало различни списъци на разрешени или забранени овкусители, а в други изобщо не е съществувала конкретна правна уредба по този въпрос. Освен това Съдът приема, че като забранява пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, Директивата предотвратява такова разнородно развитие на правните уредби на държавите членки. Затова Съдът приема, че тази забрана улеснява безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия и в същото време е подходяща за осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора.
Наред с това Съдът постановява, че при упражняване на широкото си право на преценка законодателят на Съюза е можел с право да наложи такава забрана, доколкото предлаганите от Република Полша по-слабо ограничителни мерки не се явяват също толкова подходящи за постигането на следваната цел. Всъщност според Съда нито увеличаването на възрастовата граница, над която се разрешава употреба на тютюневи изделия, само по отношение на тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, нито забраната на трансграничните продажби на тютюневи изделия, нито пък поставянето на здравни предупреждения върху етикетите, че тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества са също толкова вредни за здравето, както останалите тютюневи изделия, не биха могли да намалят привлекателността на тези изделия, нито съответно да предотвратят започването на употреба на тютюневи изделия от хора на възраст над определения праг. Накрая, Съдът постановява, че забраната не нарушава принципа на субсидиарност.
Що се отнася до стандартизирането на етикетите и опаковките на тютюневите изделия, Съдът най-напред уточнява, че държавите членки могат да поддържат или въвеждат допълнителни изисквания само по отношение на нехармонизираните с Директивата аспекти на опаковането на тютюневите изделия.
Що се отнася до забраната върху етикетите на потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самите тютюневи изделия да се поставят каквито и да било елементи или отличителни обозначения, които биха могли да рекламират тези изделия или да насърчават тяхната употреба, включително ако тези елементи и обозначения съдържат фактически вярна информация, Съдът приема, че тази забрана, от една страна, е годна да защити потребителите от свързаните с тютюнопушенето рискове, и от друга, не надхвърля границите на необходимото за постигането на търсената цел. Той също така намира за пропорционални правилата, отнасящи се по същество до целостта на здравните предупреждения след отварянето на опаковката, до мястото и минималните размери на здравните предупреждения и до формата на потребителските опаковки на цигарите и минималния брой цигари в потребителска опаковка.
Наред с това Съдът констатира, че законодателят на Съюза не е надхвърлил границите на подходящото и необходимото, когато е предвидил, че на всяка потребителска опаковка или външна опаковка трябва да се поставят здравни предупреждения, които да съдържат текстово предупреждение и цветна снимка и да покриват 65 % от външната предна и задна повърхност на потребителската опаковка.
Що се отнася до специфичния режим за електронните цигари, който въвежда в частност задължение за производителите и вносителите да уведомяват националните органи за всяко изделие, което възнамеряват да пуснат на пазара (заедно със задължение за изчакване в продължение на шест месеца), и предвижда специфични предупреждения, максимално допустимо съдържание на никотин от 20 mg/ml, задължение за прилагане на листовка, особена забрана на рекламата и спонсорството, както и задължения за ежегодно предоставяне на информация, Съдът посочва, че тези цигари имат различни обективни характеристики в сравнение с тютюневите изделия. Затова, като е предвидил за тези цигари различен и впрочем по-лек правен режим от приложимия за тютюневите изделия, законодателят на Съюза не е нарушил принципа на равно третиране.
Освен това Съдът отбелязва, че като се има предвид разрастването на пазара на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, националните правила относно условията, на които трябва да отговарят тези изделия, по естеството си могат да създадат пречки за свободното движение на стоките, ако няма хармонизация на равнището на Съюза. Съдът също така констатира, че като позволява на държавите членки да забранят трансграничните продажби от разстояние на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене и като налага някои общи правила за държавите членки, които не ги забраняват, Директивата дава възможност на държавите членки да предотвратят заобикалянето на правилата за съответствие.
Съдът подчертава, че поради доказаните и потенциалните рискове от използването на електронни цигари законодателят на Съюза е трябвало да действа в съответствие с изискванията на принципа на предпазните мерки. В това отношение задължението за уведомяване, предвидено във връзка с електронните цигари, не е явно неподходящо, нито явно надхвърля необходимото за постигането на целта, която си е поставил законодателят на Съюза. Освен това Съдът отхвърля довода, че задължението на производителите и вносителите на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене да предоставят ежегодно на националните органи в държавите членки някои данни, позволяващи на тези органи да наблюдават развитието на пазара, било в разрез с принципите на пропорционалност и правна сигурност. Също така, като е определил на 20 mg/ml максимално допустимото съдържание на никотин в течността на електронните цигари, законодателят не е действал произволно, нито явно е надхвърлил границите на подходящото и необходимото за постигането на целта на Директивата.
Съдът постановява и че не е непропорционално да се изисква потребителските опаковки на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене да съдържат отделна листовка, нито пък е непропорционално да се забранят, общо казано, търговските съобщения и спонсорството в полза на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене. Освен това забраната икономическите оператори да популяризират тези изделия не засяга основното съдържание на свободата на стопанска инициатива и правото на собственост, закрепени в Хартата на основните права на Съюза.
Накрая, Съдът констатира, че специфичният режим за електронните цигари не нарушава принципа на субсидиарност.
Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 48/16
Люксембург, 4 май 2016 г.
Решения по дела C-358/14 Полша/Парламент и Съвет, C-477/14 Pillbox 38(UK) Limited/Secretary of State for Health и C-547/14 Philip Morris Brands SARL и др./Secretary of State for Health