Въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета – това е една от целите на проекта за промени в Наказателния кодекс (ЗИД на НК), който Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане, предават от пресцентъра на институцията.

Директивата установява минимални стандарти за определянето на престъпленията и наказанията за атаките срещу информационните системи, чиято цел е да способстват за предотвратяването на тези престъпления и да подобрят сътрудничеството между съдебните и други компетентни органи. В основата на тази директива лежи разбирането, че информационните системи представляват ключов елемент от политическото, социалното и икономическото взаимодействие в Европейския съюз.
Директивата дава дефиниции на понятията „информационна система“ и „компютърни данни“, както и на престъпленията, свързани с незаконен достъп до информационни системи, с незаконна намеса в система, незаконна намеса в данни и с незаконно прихващане. Тя установява изискванията за предприемане на необходимите мерки от държавите-членки спрямо подбудителство, помагачество и опит по отношение на определени престъпления, както и изисквания за размера на наказанието „лишаване от свобода”.
Със законопроекта се предлагат промени в глава девета „а“ от НК „Компютърни престъпления“ (чл. 319а-чл. 319д), с които се синхронизират понятията, допълват се изпълнителните деяния и се създават някои квалифицирани състави. В изменените разпоредби на чл. 319а, ал. 1 и 2, чл. 319б, ал. 1 и чл. 319д, ал. 1 се предлага лишаване от свобода до две години.
Съответни промени се предлагат и в чл. 171 („Нарушаване на неприкосновеността на кореспонденцията“), както и в понятийния апарат на чл. 93 от НК.
С проекта на ЗИД на НК се предлага още изменение на чл. 248а, ал. 3 – лице, което управлява и представлява юридическо лице, представи неверни сведения или затаи сведения, които се дължат по закон, за да получи кредит или средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от Европейския съюз на българската държава. Кумулативното изискване в сегашния текст лицето едновременно да управлява и представлява юридическо лице води до неадекватна наказателноправна защита на средствата от публични фондове. Според анализа на Върховната касационна прокуратура на тези дела, обичайният механизъм включва използване на пълномощници, които нямат качество на управляващи на съответното юридическото лице. Така, предвид кумулативното изискване към субекта на престъплението едновременно да управлява и представлява дружеството, в тези случаи деянието е несъставомерно. Предлаганата промяна дава възможност да се постигне наказателноправна защита на обществените отношения както в случаите, когато деецът е управляващ юридическото лице, така и в случаите, когато единствено го представлява (включително като пълномощник).
Със законопроекта се засилва наказателноправната защита на укоримата деятелност, добила популярност в обществения живот под наименованието „кражба на фирма“. Установяването на контрол чрез извършване на едно или съвкупност от документни престъпления към момента е наказуемо деяние  (престъпление по чл.309, ал.1 или чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК), предвиждащо максимално наказание лишаване от свобода за срок до две години, а когато деецът е неосъждан – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ по реда на чл.78а от НК.
С предлаганите разпоредби се предвиждат два квалифицирани състава на документното престъпление – тогава, когато то се извършва най-общо с цел да се установи контрол върху чуждо юридическо лице се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години. Така предложеният квалифициран състав е формално престъпление и не държи сметка дали от деянието са претърпени имуществени вреди. В случаите обаче, когато такива са претърпени, те са в особено големи размери (равни или повече от 140 минимални заплати) и деянието представлява особено тежък случай, се предлага наказанието да бъде „лишаване от свобода“ за срок от една до десет години, като едновременно с това да има възможност за налагане на наказание „конфискация“ и/или „лишаване от права“.