Основният закон, регламентиращ пазаруването онлайн, е Законът за електронната търговия (ЗЕТ), имплементиращ Директива 2000/31/ЕС. Специална закрила за потребителите при покупки на стоки онлайн – при т.нар. „продажба от разстояние“ или „дистанционна продажба“, е предвидена и в Закона за защита на потребителите. С него се въвеждат разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС, която поставя допълнителни изисквания за предоставяне на информация при продажбите от разстояние чрез Интернет, към тези, съдържащи се в Директива 2000/31/ЕО. Законът за платежните услуги и платежните системи, който въвежда разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги във вътрешния пазар, пък е основният нормативен акт, който регулира отговорността на доставчиците при неправомерно използване на платежен инструмент и осъществяването на неразрешена платежна операция при онлайн пазаруване.
Продажбата на стоки онлайн попада в определението за „услуга на информационното общество“. Това е всяка услуга, която е възмездна (нормално се извършва срещу заплащане) и се предоставя от разстояние, чрез електронни средства за обработка, по индивидуална молба от страна на получателя на услугата (чл. 1, ал. 3 от Закона за електронната търговия, във вр. с Директива 2000/31/ЕС). Услугите на информационното общество се предоставят свободно, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 2 от ЗЕТ).
„Доставчик на услуги“ е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество (чл. 3, ал. 1 от ЗЕТ). Съгласно Директива 2000/31/ЕС, мястото на установяване на дружеството, предоставящо услуги чрез страница в Интернет, не е мястото, където се намира технологията за поддръжка на страницата му или мястото, откъдето страницата е достъпна, а мястото, където се извършва търговската дейност; в случай, че доставчикът има няколко места на установяване, важно е да се определи от кое от тях въпросната услуга се предоставя.
„Получател на услуги“ е физическо или юридическо лице, което ползва услуги на информационното общество с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея (чл. 3, ал. 2 от ЗЕТ). Съгласно Директива 2000/31/ЕС, определението „получател на услугата“ включва всички видове ползване на услугите на информационното общество, както от лицата, предоставящи информация в отворените мрежи като Интернет, така и от лицата, търсещи информация в Интернет по частни или професионални причини.
Когато получател на услугата е потребител, той се ползва с още по-голяма защита. По смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно Директива 2011/83/ЕС, определението за „потребител“ следва да включва физическите лица, които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Независимо от това, в случай на договори с двойна цел, когато договорът е сключен за цели отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън нея и когато търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител.
„Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка (§ 13, т. 2 от ДР на ЗЗП).
В Закона за електронната търговия, напълно в съответствие с Директива 2000/31/ЕС, са предвидени специфични задължения за търговеца за задължително оповестяване на определена информация относно идентификацията на търговеца дали същият е регистриран по ЗДДС, дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена, техническите стъпки по сключването на договора; техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде направено изявлението за сключване на договора; езиците, на които договорът може да бъде сключен, достъп до общите условия и съдържанието на договора и др. (чл. 4, чл. 8 от ЗЕТ). Общите условия и договорът трябва да бъдат достъпни за потребителя по начин, предоставящ му възможност да ги съхрани и възпроизведе (чл. 9 от ЗЕТ). Доставчикът на услуги трябва да осигури подходящи, ефективни и достъпни технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждане на информация, преди получателят на услугата да направи изявление за сключване на договора (чл. 10 от ЗЕТ).
Тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоките преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери стоките, които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките. Съгласно чл. 50 от ЗЗП, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 от ЗЗП, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя. Когато с една поръчка са поръчани много стоки от потребителя, които се доставят поотделно, срокът за упражняване на правото на отказ следва да изтича 14 дни след деня, в който потребителят придобие владение върху последната стока. Когато се доставят стоки на отделни партиди или части, срокът за упражняване на правото на отказ следва да изтича 14 дни след деня, в който потребителят придобие владение върху последната партида или част. Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл. 50 от ЗЗП.
В случай на отказ от договора от страна на потребителя, търговецът следва да възстанови всички суми, които е получил от потребителя, включително тези за разходите, направени от търговеца за доставка на стоките до потребителя, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора. Търговецът е длъжен да възстанови получените суми, като използва същото платежно средство, използвано от потребителя при първоначалната транзакция, освен ако потребителят е изразил изричното си съгласие за използване на друго платежно средство и при условие, че това не е свързано с разходи за потребителя. Член 57 от ЗЗП посочва кога не може да се упражни правото на отказ.
Пълният текст на процедурата може да прочетете в системата Apis Web