Решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което Петьо Петров е освободен като следовател в следствения отдел на Софийската градска прокуратура, е прието при съществено нарушение на производствените правила, при превратно упражняване на власт и при грубо несъответствие с целта на закона.
Това се сочи в жалба на министъра на правосъдието Христо Иванов срещу решението на ВСС от 29 април т.г., с което г-н Петров бе освободен, считано от същата дата. Решението е прието е в нарушение на чл. 166 ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) – ако срещу съдия, прокурор или следовател, има образувано дисциплинарно производство, до приключването на това производство той не може да бъде освободен на основание подадена оставка. В случая, срещу Петров все още няма образувано дисциплинарно производство, но на 31 март т. г. ВСС е бил сезиран с такова искане от министъра на правосъдието, а отказът на съвета да образува такова производство на свой ред е оспорен пред Върховния административен съд. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, налице е висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване на съответния акт.
„Законът предвижда като единствена пречка за освобождаване на съдия, прокурор или следовател от длъжност тъкмо „образуването на дисциплинарно производство“. Целта на закона е да се предотврати възможността на съдиите, прокурорите и следователите да упражняват правото си на „оставка“ за избягване на дисциплинарно производство срещу тях и на последиците от дисциплинарно наказание“, пише в жалбата на министъра.
Предложението на министър Иванов за образуване на дисциплинарно производство срещу Петьо Петров се основава на решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 5 февруари т.г., в което се сочи за извършена от следователя Петров провокация към подкуп. Това решение на ВКС поставя във фокуса на обществения дебат въпроса за дисциплинарния контрол на ВСС върху магистратите. ВСС обаче отказа да образува дисциплинарно производство, като съветът не приема становището на министъра, че този срок започва да тече от постановяване на решението на ВКС. Отказът на ВСС бе оспорен от министъра пред ВАС с жалба от 23 април т.г. Междувременно, на 5 март г-н Петьо Петров е подал във ВСС оставка като следовател. На 29 април ВСС го освобождава, считано от датата на вземане на решението – въпреки наличието на преюдициален спор като законова пречка за освобождаване от длъжност. „Приемането на обжалваното решение без разрешаване на спора по преюдициалното правоотношение би довело до постановяване на отменяем акт по реда на възобновяване на административното производство (чл.99 от АПК)“, пише в жалбата на министъра.
Освобождаването на Петров прави невъзможно осъществяването на дисциплинарно производство по предложението на министъра, което обосновава и правния интерес от жалбата. След като законодателят е възложил на министъра на правосъдието правомощия да предлага образуване на дисциплинарно производство и министърът го е упражнил по отношение на следователя Петров, то ефективното осъществяване на това правомощие следва да бъде обезпечено с адекватна съдебна защита.
Съгласно практиката на ЕСПЧ, недопустимо е в правова държава да се отказва съдебен контрол върху акт на държавен орган чрез използване на правни техники и понятия за създаване на „теоретични и илюзорни права“.
Правомощието на министъра на правосъдието да прави предложение за дисциплинарно производство срещу магистрат е част от системите на взаимен контрол и баланс между властите, гаранция срещу липсата на воля на органите на съдебната власт да инициират дисциплинарна процедура, се казва още в жалбата.
„Конституционна функция на министъра на правосъдието по чл.130 ал.5 от КРБ да председателства заседанията на Висшия съдебен съвет, без да участва в гласуването, предопределя особеното място на министъра като гарант за публичност и прозрачност на дейността в съдебната власт. Тази роля е допълнително засилена със законовото му правомощие да прави мотивирани предложения за образуване на дисциплинарни производства на магистрати. Тези производства не са самоцелни и не са от значение само за отношенията между кадровия орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, и съответния съдия, прокурор или следовател. Тези производства са от значение за цялото общество, за доверието му във функционирането на съдебната власт. Именно съобразявайки значимостта на дисциплинарната дейност за правилното функциониране на иначе самоуправляващата се съдебна власт и за да не се допусне нейното капсулиране, законодателят е предвидил правомощието на министъра на правосъдието да инициира образуването на дисциплинарното производство, пише в жалбата.
Направено е и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на решението за освобождаване на Петьо Петров, считано от датата на вземане на решението – 29 април т.г. Доколкото пред ВАС има висящо дело срещу предишното решение на ВСС, с което съветът отказва да образува дисциплинарно производство срещу Петров по предложение на министър Иванов, съществува възможност съдът да отмени отказа на ВСС. Това обаче би било безпредметно, ако решението за освобождаването на Петров като следовател бъде предварително изпълнено.
„Законодателят е предвидил образуването на дисциплинарно производство като пречка за освобождаване от длъжност. Смисълът на тази законова пречка е да предотврати настъпването на вреди, които се изразяват в невъзможността да се реализира дисциплинарна отговорност“, се сочи в жалбата на министъра. Ако съдът не постанови спиране на предварителното изпълнение на решението на ВСС за освобождаването ще се стигне до безвъзвратно погасяване на правото на министъра да реализира законовите си задължения по съдебен ред, след като лицето, срещу което има предложение за дисциплинарно наказание, вече е загубило качеството си на магистрат. Ще се създаде прецедент на освобождаване от дисциплинарна отговорност за извършени тежки дисциплинарни нарушения, които граничат или преминават отвъд границата на обикновено правонарушение и осъществяват състав на престъпление, чрез използване на механизма за напускане на органите на съдебната власт.