Министерсто на правосъдието ще предложи промени в регламента за избор на съдии и генерален адвокат в СЕС

images (1) При провеждането на първия за България конкурс за избор на кандидат за генерален адвокат в Съда на ЕС се откроиха редица слабости на действащата уредба по ПМС № 214 от 2010 г., които до голяма степен затрудняват нормалното протичане на процедурата и полезното постигане на целите на избора, съобщават от пресцентъра на министерството. Дефектите са както в уредбата на критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, така и в начина на преценката за придобитата от тях професионална квалификация и опит, а също така и в процедурата по формиране на изборната комисия, реда за проверка на познанията по френски език и др.

 

Това се констатира в доклада на министъра на правосъдието Христо Иванов и министъра на външните работи Даниел Митов за провеждането на конкурса, който вчера бе представен на оперативно заседание на Министерския съвет. (Пълният текст на доклада можете да прочетете в прикачения файл). Докладът описва хронологично всички етапи на проведения конкурс от момента на обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ на 6 януари 2015 г. до решението, взето на последното заседание на изпитната комисия, да не се предложи избрана кандидатура за генерален адвокат в СЕС. Прави се анализ на проблемите в действащата уредба на ПМС № 214/2010г. за създаване на процедура за провеждане на избор на кандидат за генерален адвокат в Съда на ЕС и на финала се отбелязва, че Министерството на правосъдието спешно ще предложи изменение на ПМС № 214, за да гарантира възможността за провеждане на нов пълноценен избор и да се избягнат бъдещи затруднения в прилагането на реда на излъчване на български членове на висшата юрисдикция на Съюза.

В частта от доклада, посветена на анализа и изводите от проведения конкурс, има и пасаж, посветен на проявилите се по време на процедурата проблеми в обучението по право на ЕС и дефицита на подготвени кадри в тази област.
„В проведения първи конкурс за избор на кандидат за генерален адвокат от Република  България в Съда на ЕС се прояви ясно една притеснителна тенденция. Осем години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз България разполага със значително ограничен кръг специалисти по право на ЕС. В повечето висши училища материята право на ЕС се преподава от преподаватели, които нямат тясна специализация в тази проблематика, не са преминали специална степен или форма на квалификация по право на ЕС. Програмата на обучение в юридическите факултети не стимулира формирането и развитието на достатъчен кръг от специалисти и собствена доктрина в материята на европейската интеграция. Установеният обем обучение по право на ЕС е с най-малък брой часове спрямо всички задължителни дисциплини в обучението по право и е определен към 1996 г. Подобна тенденция на дефицит на тясна експертиза се прояви и що се отнася до преподавателите по френска филология, които нямат познания и подготовка по специалната лексика на правото на ЕС. Тази реалност е особено тревожна в перспективата на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.“, пише в доклада.

Вашият коментар