Министерският съвет прие днес внесения от Министерството на правосъдието Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК) в съответствие с Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН от 24 септември 2014 г., относно заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове. Основната цел на законопроекта е осигуряването на адекватна наказателноправна защита срещу тероризма.

Законопроектът основно допълва съставите на Глава първа „Престъпления против републиката“, раздел „Други престъпления“ от НК, чрез изменение на действащите и създаване на нови текстове. С него се въвеждат разпоредби, които инкриминират кибер-тероризма (с допълване на чл.108а, ал. 1 НК), участието в обучение за терористични действия като обучаем (нова ал. 4 на чл. 108а), пътуването с цел подготовка, извършване на терористични актове или обучение за извършването на такива актове; разширяват се изпълнителните деяния за определени форми на прояви на расизъм и ксенофобия, без да се разширява кръгът на защитените признаци.
Срокът за изготвяне на законопроекта, поставен от МС бе 30 април т.г., но Министерството на правосъдието успя да приключи работата по изготвянето му далеч преди този срок, предвид неотложния характер на въвежданите мерки срещу тероризма.
Активното обсъждане и работа по законопроекта продължи през цялото време докато течеше 14-дневният срок за съгласуване и обществено обсъждане. При публикуването му за обществено обсъждане законопроектът събуди голям обществен интерес, особено към предложението за допълване на чл. 162, ал. 1 от НК с инкриминиране на пропагандата към насилие и омраза по политически признак, което бе посрещнато с опасения от някои професионални среди и неправителствения сектор. Поради това Министерството на правосъдието разпрати до редица институции и над 10 НПО  покани за изпращане на становища по законопроекта и за участие в работната група по обсъждането му. В този срок се получиха различни по обем и акценти писмени становища от Върховния касационен съд, МВР, Център за изследване на демокрацията (ЦИД), Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) в България, Асоциация за европейска интеграция и права на човека (АЕИПЧ) и др. Представители на множество организации и ведомства бяха поканени на последното проведено заседание на работната група, която в разширен състав работната група обсъди всички изложени съображения и направени предложения, като голяма част от тях бяха взети предвид при окончателната редакция на текстовете.
При обсъждане на предложенията за промени в чл. 162, ал. 1 НК се очертаха диаметрално противоположни становища. От една страна, ВКС подкрепя изцяло това предложение, но пък АЕЖ- България, ЦИД и АЕИПЧ изложеха възражения срещу текста.
АЕЖ-България изказва опасения, че подобна промяна рискува да постави в опасност свободата на словото и да „се превърне в оръжие на правоохранителните институции за ограничаване свободата на медиите в България, която, видно от различни международни изследвания, се влошава с всяка изминала година“. Те сочат, че промените са поставени в контекста на Резолюция №2178 на Съвета за сигурност при ООН от 24 септември 2014 г. насочена срещу потенциалната заплаха от терористични действия, но в мотивите на законопроекта липсва предположението, че ограничаването на свободата на изразяване трябва да бъде допустимо само с цел противодействие на тероризма. Дискриминацията по политически признак е административно нарушение съгласно Закона за защита от дискриминация, но към проекта не е приложен анализ от практиката на Комисията за защита от дискриминацията за ефективността на административното санкциониране на тази форма на дискриминация и за необходимостта от криминализиране.
На този етап АЕЖ-България не вижда основание за разширяване на обхвата на чл.162, ал. 1, но отчита необходимостта да се направи анализ на съдебната практика и ефективността на този текст.
Според ЦИД „проповядването и подбуждането към дискриминация, насилие или омраза е еднакво обществено опасно, независимо от защитения признак, на който се основава“. Затова от ЦИД предлагат друг подход към проблема – създаване на легално определение на понятието „защитен признак“ и криминализиране на проповядването и подбуждането към дискриминация, насилие или омраза по всеки от тях. За обхвата на понятието „защитен признак” да се използва текстът на чл. 21.1 от Хартата за основните права на ЕС, който забранява дискриминацията, основана на: пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, предлага ЦИД.
АЕИПЧ изразява становище за изключване на текста като неприемлив в днешните реалности, като излага становище, че принципно систематичното място на защитата на политическите права на гражданите е в друг раздел.
Предвид очерталия се сериозен и принципен дебат по темата, МП реши да не включва този текст в законопроекта, а обсъждането му да продължи в цялостния контекст на проблема за защита от дискриминация. Приемането на антитерористично законодателство е неотложна задача, поради която  законопроектът за промени в НК бе внесен за гласуване в МС веднага след изтичането на 14-дневния срок за обществено обсъждане.