Според генералния адвокат Melchior Wathelet гражданите на Съюза, преместили се в държава членка, на която не са граждани, за да търсят работа, могат да бъдат изключени от достъп до определени социални обезщетения. Все пак, когато съответните лица вече са работили в тази държава членка, посочените обезщетения не могат да им бъдат отказани автоматично, без индивидуална преценка.
Неотдавна Съдът постанови, в решението Dano, че държавите членки могат да откажат достъп до социално подпомагане на граждани на Съюза, които пристигат на тяхна територия, без намерение да намерят работа. Това дело се отнася до германските обезщетенията по схемата за основна социална закрила („Grundsicherung“), предназначени по-специално да осигурят издръжката на получателите.
В настоящото дело Съдът трябва да се произнесе по въпроса дали тези обезщетения могат да бъдат отказани и на гражданин на Съюза, който търси работа, след като е работил през определен период в приемащата държава членка.
Г-жа Nazifa Alimanovic и нейните три деца Sonita, Valentina и Valentino са шведски граждани. Трите и деца са родени в Германия, съответно през 1994 г., 1998 г. и 1999 г. След като са пребивавали в друга държава, те пристигат отново в Германия през юни 2010 г. В периода от юни 2010 г. до май 2011 г., тоест в продължение на по-малко от една година, г-жа Alimanovic и най-голямата и дъщеря Sonita са работили в Германия на временни позиции или в рамките на мерки за насърчаване на заетостта. След този период те не са упражнявали трудова дейност. От 1 декември 2011 г. до 31 май 2012 г. г-жа Alimanovic и дъщеря и Sonita са получавали обезщетения за покриване на разходите по издръжката им като работоспособни правоимащи лица („Arbeitslosengeld II“), докато Valentina и Valenti, са получавали социални обезщетения за неработоспособни правоимащи лица. След това компетентният германски орган, Jobcenter Berlin Neukolln, преустановява плащането на тези обезщетения, тъй като приема, че като търсещи работа чужденци г-жа Alimanovic и дъщеря и Sonita и съответно Valentina и Valentino, не могат да получават тези обезщетения. Всъщност, според германското законодателство чужденците (и членовете на техните семейства), чието пребиваване е обосновано само от обстоятелството, че търсят работа, са изключени от получаването на такива обезщетения. След като е сезиран с този спор, Bundessozialgericht (Федерален съд за социалноосигурителни спорове, Германия) иска от Съда да установи дали посоченото изключване е съвместимо с правото на Съюза.
В заключението си от днес генералният адвокат Melchior Wathelet изхожда от позицията, че разглежданите в настоящото дело обезщетения, както и тези, до които се отнася делото Dano, имат за цел (най-малкото преобладаващо) да осигурят средства за издръжка, необходими за водене на достоен живот, а не (или най-много като второстепенна цел) да улеснят достъпа до трудовия пазар. От това следва, че тези обезщетения трябва да се квалифицират като „социално подпомагане“ по смисъла на директивата относно „гражданите на Съюза“.
Като припомня забраната за дискриминация на гражданите на Съюза на основание на тяхното гражданство, директивата съдържа изключение от този принцип по отношение на обезщетенията за социално подпомагане. Съгласно тази директива държавата членка не е длъжна да предостави право на социално подпомагане през първите три месеца на пребиваване, нито през евентуалния по-дългия период на търсене на работа, на гражданите на Съюза, които са влезли на територията и с тази цел.
Според генералния адвокат това изключение трябва да се тълкува стриктно, а произтичащите от него ограничения трябва да са законосъобразни. Ето защо г-н Wathelet предлага разграничение между три хипотези:
На първо място, гражданин на държава членка, който влиза на територията на друга държава членка и пребивава там (по-малко от три месеца или повече от три месеца) без да има за цел да търси работа в тази държава, може законосъобразно, както Съдът е постановил в решението Dano, да бъде изключен от получаване на обезщетения за социално подпомагане, за да се запази финансовото равновесие на националната система за социално подпомагане.
На второ място, това изключване е законосъобразно, по същите съображения, и по отношение на гражданин на държава членка, който влиза на територията на друга държава членка, за да търси там работа.
За сметка на това, на трето място, генералният адвокат счита, че достъпът до тези обезщетения не може да бъда отказан автоматично на гражданин на държава членка, който пребивава повече от три месеца на територията на друга държава членка и който е работил там.
Вярно е, че гражданин на Съюза, който е работил на територията на дадена държава членка през период, по-малък от една година, може, съгласно правото на Съюза, да загуби качеството си на работник след шестмесечен период на безработица (в случая г-жа Alimanovic и дъщеря и Sonita са загубили това си качество през декември 2011 г.).
Все пак, автоматичното изключване на гражданин на Съюза от достъп до обезщетения за социално подпомагане, като разглежданите в настоящия случай, след изтичането на период от шест месеца на принудителна безработица, настъпила след полагане на труд в продължение на по-малко от една година, без на този гражданин да бъде разрешено да докаже наличието на реална връзка с приемащата държава членка, противоречи на принципа на равенство.
В това отношение, освен обстоятелствата, които се установяват въз основа на семейния контекст (например, че децата посещават училище), реалното и ефективно търсене на работа в продължение на определен, разумен по своята продължителност период, е елемент, който може да докаже наличието на посочената връзка с приемащата държава членка. Упражняването на трудова дейност в миналото, и дори обстоятелството, че след подаване на молбата за предоставяне на социални помощи е намерена нова работа, също би трябвало да се вземат предвид за тази цел.
Извън обхвата на въпросите на Bundessozialgericht, г-н Wathelet подчертава, че ако бъде установено, че Valentina и Valentino Alimanovic се обучават редовно в учебно заведение в Германия (което запитващата юрисдикция следва да провери), те, както и тяхната майка г-жа Alimanovic, имат право на пребиваване на германска територия съгласно правото на Съюза. Децата на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка, и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, могат да се позовават в последната държава на право на пребиваване единствено на основание, че правото на Съюза предоставя на тези деца право на достъп до образование. Това право на пребиваване не зависи от условията, установени в директивата относно „гражданите на Съюза“ (които включват по-специално изискването да разполагат с достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие). При това положение, предвденото в германското законодателство изключване на социални обезщетения не се прилага за случая на г-жа Alimanovic, нито за двете й по-малки деца, тъй като се отнася само до лицата, „които имат право на пребиваване само на основание на обстоятелството, че търсят работа, и членовете на техните семейства“.
Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 35/15
Люксембург, 26 март 2015 г.
Заключение на генералния адвокат по дело C-67/14 Jobcenter Berlin Neukolln/Nazifa, Sonita, Valentina и Valentino Alimanovic
Пълният текст на съдебното решение може да прочете ТУК