В съобщението е описана визията на Европейския съюз за прозрачно, динамично и правно обвързващо споразумение на Обединените нации по изменението на климата, с което светът да поеме по пътя към предотвратяване на достигането на опасни равнища на глобално затопляне. В ход са международни преговори, като целта е те да бъдат завършени на предстоящата конференция на ООН по климата, която ще се проведе в Париж през декември 2015 г, съобщават от пресцентъра на Европейската комисия.

 

1. Каква е целта на съобщението?

Със съобщението решенията, взети на Европейската среща на високо равнище през октомври 2014 г., се отразяват в предложение за целта на ЕС за намаляване на емисиите (така наречените планирани национално определени приноси — INDC) в рамките на новото споразумение.

Каква е връзката между съобщението и обявената днес Европейска стратегия за енергиен съюз?

Съобщението представлява ключов елемент от реализацията на приоритетната цел на Комисията Юнкер за изграждане на устойчив енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на изменението на климата.

През октомври 2014 г. ръководителите на ЕС се споразумяха, наред с други основни положения от рамковата политика за периода до 2030 г., за вътрешни намаления на емисиите на парникови газове с поне 40 % до 2030 г. Целта е по този начин икономиката и енергийната система на Европейския съюз да станат по-конкурентноспособни, сигурни и устойчиво развити, като е определена също и цел за постигане до 2030 г. на поне 27-процентен дял на енергията от възобновяеми източници и   съответно на икономиите на енергия. Част от законодателната рамка за периода след 2020 г. ще се формира от преразглеждането на Системата на ЕС за търговия с емисии.

За овладяване на изменението на климата е необходим международен политически отклик. ЕС генерира около 10 % от глобалните емисии и този дял ще продължи да намалява в следващото десетилетие. В 2011 г. 196-те страни по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата решиха да разработят ново и приложимо за всички споразумение до края на 2015 г., когато ще се проведе конференцията по изменението на климата в Париж. В настоящото съобщение се предлага проект за основните елементи на това споразумение.

3. Защо е необходимо ново споразумение по климата?

Международната общност призна научните данни, че е необходимо да се задържи увеличението на глобалната средна температура значително под 2 °C (3,6 °F) в сравнение с температурата в прединдустриалната епоха, за да може да се предотврати достигането на опасни равнища на изменението на климата. Но предприетите досега международни действия не са достатъчни: Очаква се глобалната средна температура на земната повърхност да се увеличи до 2100 г. със стойност в интервала между 3,7 и 4,8 градуса Целзий над средната стойност в периода 1850—1900 г., като до момента увеличението възлиза на 0,85 градуса Целзий.

Най-новата оценка в областта на науката за климата, изготвена от Междуправителствения комитет по изменението на климата, показва че периодът, в който е възможно да се постигне ограничаване на температурното увеличение до 2 °C, много скоро ще приключи. За ограничаване на температурното увеличение са необходими значителни и устойчиви намаления на емисиите на парникови газове във всички страни. Отлагането на мерките би довело до увеличени разходи и до по-трудни технически решения и би намалило вариантите за реално намаляване на емисиите и за приспособяване към изменението на климата.

От 1994 г. насам Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), в която членуват почти всички държави — страните по нея са 196, включително и ЕС — е съсредоточила усилията си върху предизвикателството да се предотврати опасна човешка намеса в глобалната климатична система. Протоколът от Киото бе съществена първа стъпка в това отношение, но с него бяха поети ангажименти само от 39 индустриализирани страни и никога не се е очаквало той да може сам по себе си да реши проблемите. В периода след Копенхагенската конференция, т.е. до 2014 г., над 90 страни – както развити, така и развиващи се – поеха доброволни ангажименти във връзка с емисиите до 2020 г. Но тези ангажименти са недостатъчни за постигане на договорената цел за ограничаване на температурното увеличение до 2° C.

По тази причина в 2011 г. РКООНИК инициира преговори за ново правно обвързващо споразумение, в което да участват всички страни по Конвенцията, с което светът да поеме по пътя за постигане на целта за ограничаване на температурното увеличение до 2° C. Предвижда се споразумението да бъде сключено в Париж през декември 2015 г. и да влезе в сила в 2020 г.

ЕС е убеден, че новият протокол трябва да включва правно обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите. Това ще представлява възможно най-ясен сигнал за правителствата, пазарите и обществеността, че страните по протокола са решени да се борят с изменението на климата. Този вид ангажименти представляват най-силно изражение на политическата воля на дадена страна по Конвенцията да изпълни своите ангажименти, с необходимата предсказуемост и сигурност за всички публични и частни действащи лица, както и с дълготрайност в контекста на вътрешните политически промени. Това може да се постигне само чрез ново споразумение, валидно за всички страни по Конвенцията.

4. Кои са ключовите въпроси в съобщението?

Ключовите въпроси в съобщението са както следва:

• То отразява решението, взето от ръководителите на ЕС на Европейската среща на високо равнище през октомври 2014 г., в предложението за цел за намаляване на емисиите на ЕС в рамките на ново глобално споразумение по изменението на климата. Целта е определена в съответствие с договорените в Лима изисквания за информация. До края на март 2015 г. ЕС ще е готов да подаде своя приносен документ в Секретариата на РКООНИК.
• В него се призовават всички страни да подадат предложения за своите цели за намаляване на емисиите в периода от 2020 г. до 2025/2030 г. значително преди началото на Парижката конференция. По-специално Китай, САЩ и останалите страни от Г20 следва да успеят да сторят това до края на първото тримесечие на 2015 г.
• В съобщението е очертана визията на ЕС за прозрачно, динамично и правно обвързващо споразумение, съдържащо справедливи и амбициозни ангажименти от страна на всички страни по Конвенцията, въз основа на променящите се геополитически обстоятелства. Сумарно тези ангажименти следва – в съответствие с необходимото според научните данни – да въведат света в курс към намаляване до 2050 г. на глобалните емисии с поне 60 % спрямо равнищата от 2010 г.
• В съобщението е посочено, че е за предпочитане споразумението да е под формата на протокол към РКООНИК и да влезе в сила веднага след като бъде ратифицирано от страни, чиито общи емисии възлизат на 40 млрд. тона СО_2-екв. Това съответства на приблизително 80 % от глобалните емисии през 2010 г. ЕС, Китай и САЩ следва да проявят политическо лидерство като се присъединят към протокола възможно най-скоро.
• В рамките на новия протокол, в допълнение към ангажиментите за намаляване на емисиите, всички страни следва да бъдат насърчени да участват във финансиране, разработване и трансфер на технологии и изграждане на капацитет в областта на климата.
• За да могат държавите да постигнат устойчиво развитие, което да е издържливо на изменения на климата, с протокола следва да се засилят ангажиментите на страните по Конвенцията да предприемат действия за адаптиране, да си сътрудничат и да насърчават ефективното и ефикасно използване на стратегии за намаляване на емисиите и да се адаптират към отрицателните въздействия на изменението на климата.
• В съобщението се изтъква, че е необходимо протоколът да включва изисквания за намаляване на емисиите на всички стопански сектори, включително на авиацията и корабоплаването, както и на емисиите на флуорсъдържащи газове. Международната организация за гражданска авиация (ICAO), Международната морска организация (IMO) и Монреалският протокол следва съответно да предприемат действия в тези области до края на 2016 г.
• В съобщението е посочено как други политики на ЕС, например в областта на търговията, на научните изследвания, технологичното развитие и иновацията, както и в областта на икономическото сътрудничество и сътрудничеството за развитие, могат да подкрепят и засилят международната политика на ЕС в областта на климата.
• Съобщението е допълнено с План за действие в областта на климата, който има за цел да разшири обхвата на въздействие на ЕС и да послужи за изграждане на съюзи с амбициозни партньорски страни извън ЕС в подготовката на Парижката конференция.

5. Защо следва всички страни да имат свой принос и какъв следва да е техният принос?

Новият протокол трябва да отразява променящите се национални отговорности в рамките на световната икономика, както и днешните геополитически реалности и капацитета за съответен принос на отделните страни.

През ноември 2014 г. Китай и САЩ, които са двете страни с най-големи емисии в света, последвани от ЕС, обявиха своите цели за периода след 2020 г. Сумарно те отделят само около половината от глобалните емисии. За да бъде ефикасен, новият протокол трябва да има възможно най-широк географски обхват и възможно най-висока степен на амбициозност. Необходимо е страните с най-големи отговорности и възможности да реализират най-амбициозните приноси, но също така е важно всички страни да участват и да се ангажират да изпълнят своята роля. Приносът на всяка страна по Конвенцията следва да изразява значително увеличение на нивото на амбициозност в сравнение с нейния сегашен ангажимент. Той следва да обуславя сближение по посока на ниски равнища на цялостните емисии, както и подобрение във времето на стойностите на интензитета на емисиите.

6. Как новото споразумение може да спомогне за мобилизиране на финансиране в областта на климата?

За преобразуването на икономиките в нискоемисионни и устойчиви по отношение на климата икономики ще е необходимо да се постигнат широкомащабни изменения в инвестиционната практика. Голяма роля ще играят както публичното, така и частното финансиране. В протокола следва да бъде включена рамка за мобилизиране на инвестиции за нискоемисионни и устойчиви по отношение на климата програми и проекти за страните по новия протокол. Тя би могла например да включва ангажимент на всички страни по новия протокол да засилят така наречените благоприятстващи предприемачеството среди („enabling environments“), за да насърчават инвестициите в нискоемисионни и устойчиви по отношение на климата технологии. От съществено значение за успешното привличане на финансиране в областта на климата е въвеждането на подходящ набор от специфични местни условия — нормативни, организационни, фискални, информационни и политически. Страните по новия протокол следва също да поемат ангажимент да включват съображения във връзка с климата в своите политики, стратегии за развитие и инвестиционни решения с оглед да използват многобройните синергии между развитието и финансирането във връзка с климата. Цялостният размер на необходимото финансиране за смекчаване на въздействието върху климата и адаптиране към него след 2020 г. ще се изясни след като бъдат публикувани повечето планирани национално определени приноси и национални планове за адаптиране.

7. Ще продължи ли ЕС да подкрепя действия във връзка с климата в развиващите се страни?

Да, ЕС се ангажира да подкрепя развиващите се страни. ЕС е разработил широк спектър от финансови инструменти, насочени към финансовите потребности на различни страни и сектори. Най-слабо развитите и най-уязвими страни ще продължат да имат преференциален достъп до безвъзмездно финансиране, например посредством организирания от ЕС Световен алианс за борба с изменението на климата (Global Climate Change Alliance) или посредством програмите за сътрудничество на ЕС със специфични страни и региони. В допълнение към безвъзмездното финансиране ЕС улеснява мобилизирането на заеми и частни инвестиции чрез своите механизми за финансиране. От 2007 г. насам тези механизми са съчетали около 1 млрд. евро безвъзмездно финансиране от ЕС с над 6 млрд. евро публични кредити, водещи до общо проектно финансиране от над 25 млрд. евро в повече от 120 свързани с климата проекти в развиващи се страни. Също така, много държави членки на ЕС подкрепят развиващи се страни със значителни по обем програми за двустранно сътрудничество и чрез многостранни фондове, като например Зеления фонд за климата (Green Climate Fund) и Глобалния екологичен фонд (Global Environment Facility). Само през 2013 г. ЕС и неговите държави членки са предоставили общо около 9,5 млрд. евро (приблизително 12 млрд. долара) безвъзмездно финансиране и кредити за подпомагане на действия във връзка с климата в развиващи се страни.

8. Какво представлява процесът на подготовка и събиране на приноси от намаления на емисии за споразумението от 2015 г.?

Планираните национално определени приноси (INDC) ще бъдат изготвени вътрешно от всяка страна по РКООНИК, както вече това е сторено от ЕС и неговите държави членки. Информационните изисквания за описване на предложените цели по ясен, прозрачен и разбираем начин са определени в Призива от Лима за действия в областта на климата, приет на конференцията по климата, състояла се в Перу през декември 2014 г.

Необходимо е всички страни по Конвенцията да представят свои планирани национално определени приноси значително преди началото на Парижката конференция. ЕС очаква, че всички членове на Г20, другите големи икономики и други страни, които са в състояние да направят това, ще представят свои планирани приноси до края на първото тримесечие на 2015 г.

Предложеният принос на ЕС е включен в съобщението и определя неговата цел за намаляване на емисиите под формата на INDC, съответстващ на договорените изисквания. До края на март ЕС ще е готов да подаде своя INDC.

РКООНИК е създала специален портал, където страните по Конвенцията могат да подават своите INDC, които ще бъдат публикувани на нейния уеб сайт. В съответствие с мандата, даден ѝ от Конференцията по климата в Лима, до 1 ноември 2015 г. РКООНИК ще подготви обобщаващ доклад за сумарния ефект от предложените приноси, подадени от страните по Конвенцията до 1 октомври 2015 г.

9. Какъв ще е приносът на ЕС за новото споразумение?

Приносът на ЕС за Парижкото споразумение от 2015 г. ще обвързваща и обхващаща цялата икономика цел за вътрешно намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с минимум 40 %. За постигането на тази сумарна цел секторите, попадащи в обхвата наСхемата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS) ще трябва до 2030 г. да намалят своите емисии с 43 % в сравнение с 2005 г. Намалението на емисиите в секторите извън обхвата на EU ETS ще трябва да е с 30 % спрямо равнището от 2005 г. Целта за „минимум 40 %“ намаление е амбициозна и справедлива и е в съответствие с разходоефективния път към минимум 80 % вътрешно намаление на емисиите до 2050 г.

10. Какво би се случило, ако след като бъдат сумирани предложените приноси те се окажат недостатъчни за постигане на договорената цел за ограничаване на температурното увеличение до2˚ C съгласно решенията на Парижката конференция?

Ако поетите в Париж ангажименти се окажат недостатъчни в сравнение с научно определеното намаление, необходимо за постигане на целта да се ограничи температурното увеличение до 2 градуса, с новия протокол и решенията от Париж следва да се гарантира, че светът ще поеме по пътя към такова намаление възможно най-скоро.

Първо, от съществено значение е споразумението да е динамично и да съдържа процес за редовно преразглеждане и засилване на ангажиментите за смекчаване на въздействието върху климата, в съответствие с дългосрочната цел и най-новите научни данни. Ако колективните глобални усилия се окажат недостатъчни в сравнение с необходимото, този 5-годишен процес следва да насърчи страните да повишат равнището на амбициозност на дотогавашните ангажименти в следващите целеви периоди. Един петгодишен период на преразглеждане, започващ от 2020 г., би допринесъл за повече прозрачност, яснота и разбиране на ангажиментите на страните по Конвенцията за смекчаване на въздействието върху климата в светлината на техния принос за постигане на целта за ограничаване на температурното увеличение до 2° C. При преразглеждането страните по Конвенцията ще бъдат поканени да опишат напредъка по своите ангажименти за смекчаване на въздействието върху климата, както и да обяснят защо смятат своите действия за справедливи и амбициозни. Процесът ще включва също възможност за внасяне на изменения, като се вземат предвид отговорността и националните обстоятелства.

Второ, в Париж следва да се вземе решение за процес, започващ от 2016 г., в който да бъдат определени области с необходимост за голямо смекчаване на въздействието върху климата, и да се реализират неизползвани възможности чрез международно сътрудничество, например с помощта на Зеления фонд за климата.

Трето, следва да бъдат допълнително засилени действията на поднационалния, неправителствения и частния сектор, допълващи правителствените действия. Много инициативи бяха стартирани на Срещата на високо равнище под егидата на Генералния секретар на ООН през септември 2014 г. и на Конференцията по климата в Лима.

11. Как ще се разбира дали страните изпълняват своите цели?

Единственият начин да се постигне необходимото доверие в новия протокол е да се осигури включването в него на солидна система за прозрачност и отчетност. Тази система трябва да включва общи правно обвързващи правила във връзка с измерването, докладването, верификацията (MRV) и отчитането от всички страни по Конвенцията, както и във връзка със съответния процес за осигуряване на спазване на изискванията.

Една обща рамка за измерване, докладване, верификация и отчитане е необходима за поддържане на интегритета на ангажиментите, тъй като тя дава възможност на страните по Конвенцията прозрачно и по взаимно съвместим начин да покажат, че изпълняват своите ангажименти и че докладваните резултати са реални. Също така, тя ще дава възможност на страните по Конвенцията да показват докъде съвместно са напреднали и ще осигури необходимата информация за вътрешно смекчаване на въздействието върху климата. Наличието на процес за осигуряване на спазване на изискванията ще улесни навременното и ефективно изпълнение на ангажиментите от всички страни по Конвенцията, ще повиши доверието, че страните по Конвенцията поемат своя дял от усилията и ще гарантира правна сигурност и предсказуемост. Това е критичен въпрос, имащ централна роля за да може да се продължи към постигане на целта за ограничаване на температурното увеличение до 2° C.

12. Каква роля играе адаптирането в новото споразумение по климата?

При все че амбициозните действия за намаляване на емисиите са от съществено значение, също толкова важни са и индивидуалните действия за подготовка и адаптиране към отрицателните въздействия на изменението на климата. Поради това адаптирането ще бъде важен елемент на новия протокол. В новия протокол следва да се изтъкне ангажиментът на всички страни да предприемат мерки за улесняване на адекватно адаптиране, за интегриране на адаптирането в съответните национални и областни процеси на планиране и за сътрудничество с оглед на постигане на устойчиво развитие, което да е издържливо на изменения на климата.

С оглед да може да се оцени напредъкът към постигане на целта на Конвенцията, протоколът следва да подобри докладването чрез националните съобщения относно ефикасността на адаптирането и придобитият опит в областта на устойчивостта на сградите. Протоколът следва да засили помощта към тези региони и страни, които са особено уязвими от отрицателните ефекти на изменението на климата, включително чрез предоставянето на финансова и техническа помощ, както и чрез изграждането на капацитет.

13. Какви са перспективите за постигане на глобално споразумение?

Перспективите са добри. Едно от предизвикателствата е да се осигури новият протокол да е подходящ за целите си в течение на много бъдещи години. За да се постигне това той трябва да е амбициозен, солиден, динамичен и да може да гарантира, че светът ще поеме по пътя за постигане на целта за свеждане на температурното увеличение до 2°C.

ЕС е уверен, че новият протокол значително ще увеличи и задълбочи съвместните международни усилия за овладяване на изменението на климата. През последните 12 месеца е налице нарастващ глобален публичен и политически стремеж за увеличаване на действията в областта на климата. Договорената от лидерите на ЕС през октомври цел за вътрешно намаление с „минимум 40 %“ на емисиите на парникови газове, както и обявените впоследствие бъдещи цели на САЩ и Китай, са ясно доказателство за решимостта да се намери глобално решение. На Конференцията в Лима се видя, че ангажиментите към Зеления фонд за климата, който ще се използва за подпомагане на развиващите се страни, са надхвърлили 10 млрд. долара — като почти половината от тази сума идва от държави — членки на ЕС.

Решаващо значение има фактът, че в Петия оценителен доклад на IPCC е посочено, че все още е възможно да се постигне целта за ограничаване на температурното увеличение до 2° C, – като в същото време се изтъква, че спешно е необходимо да се предприемат амбициозни глобални колективни действия.

За постигането на ефективно действащо споразумение е необходима силна политическа воля от всички страни по Конвенцията, по-специално на страните от Г20 и на другите страни с високи и средни доходи.

14. Какви са следващите стъпки?

Съобщението ще бъде представено пред министрите на околната среда от ЕС на тяхната среща на 6 март. В следващите седмици ЕС ще финализира своя принос към новото глобално споразумение по климата, така че той да бъде подаден в РКООНИК до края на март.

Приоритетните задачи за ЕС в следващите месеци ще включват осигуряване на интензивен диалог и сътрудничество с партньорските страни и насърчаване на страните от Г20 и на други икономики с високи и средни доходи да поемат лидерска роля чрез навременни и амбициозни приноси, особено в контекста на Форума на големите икономики, на Г20 и Г7.

Европейската комисия обмисля организирането в периода преди Парижката конференция на специално посветена на тези въпроси международна конференция, която да подобри международното разбирателство по отношение на обхвата на планираните приноси (INDC) и на адекватността на колективната амбиция.

15. Кой ще спечели?

Всички страни в света и техните граждани биха спечелили ако се предотврати достигането на опасни равнища на изменението на климата. В петия оценителен доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата са посочени отрицателните въздействия, които биха се получили при неуспех да се овладее изменението на климата.

В допълнение към ограничаването на въздействието на изменението на климата, биха се реализирали и други специфични стопански и екологични ползи за ЕС, включително:

– По-добра енергийната сигурност във връзка с намалението на потреблението и вноса на фосилни горива

– По-добра енергийна ефективност в сравнение с тази, която би била постигната при съществуващите политики, което ще способства за намаляване на разходите, създаване на работни места и подобряване на конкурентноспособността

– Намаляване на замърсяването на въздуха, което ще е от полза за човешкото здраве

– Във връзка с работната заетост, очаква се новите сектори със стопански растеж да създадат възможности в областта на инженерните услуги, основните производства, транспортните съоръжения, строителството и бизнес услугите.