Комисията за защита на конкуренцията предлага на компетентните държавни органи и тези, разполагащи със законодателна инициатива, да предприемат мерки за изменение на Наредба № 4, като изменят или отменят разпоредбите, които имат негативен ефект за конкуренцията, съобщават от пресцентъра на Комисията.
По отношение на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4, задължаващ единствено магистър-фармацевтите да отпускат лекарствени продукти по лекарско предписание, КЗК установи, че се отнася за всички видове лекарства по лекарско предписание.Доколкото оценка за съответствие със ЗЗК е обвързано с дефиницията за „отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание“ Комисията препоръчва на компетентните държавни органи, да предприемат мерки за изменение на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4, като се предостави възможност и на други лица, освен магистър-фармацевтите да извършват технически действия, които не изискват фармацевтични познания при отпускането на лекарствени продукти по лекарско предписание.
По отношение на чл. 47а от Наредба № 4, въвеждащ задължение за проверка на здравноосигурителния статус на лицата, КЗК установи, че съществува неяснота дали тази проверка може да се извършва единствено от магистър-фармацевт или и помощник-фармацевтите разполагат с това право. С оглед на това и на очакваното въвеждане на електронно здравеопазване в страната, включително и на електронни рецепти, КЗК препоръчва да се предприемат мерки за изменение на чл. 47а от Наредба № 4, като се даде възможност и на други лица, освен магистър-фармацевтите да извършват проверка на здравноосигурителния статус на пациентите.
По отношение на чл. 47б, ал. 1 от Наредба № 4, указващ, че изискванията към софтуера за обработка на данните от рецептурни бланки и протоколи и отчет пред НЗОК се определят съвместно от представители на НЗОК и БФС, КЗК счита, че не се осигурява представителство на всички заинтересовани страни. С оглед на това Комисията предлага да се уреди надлежно представителство на търговците на дребно на лекарствени продукти при определяне на изискванията към софтуерната база данни, обработваща рецептите и протоколите.
По отношение на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4, задължаващ магистър-фармацевта да въвежда данните от рецептурните бланки и протоколи в електронната база данни, КЗК счита, че нормата би могла да доведе до ограничение на конкуренцията, тъй като ограничава свободата на търговците на дребно с лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, да организират сами дейността в аптеката. КЗК препоръчва на компетентните държавни органи да предприемат мерки за изменение на чл. 47б, ал. 2 от Наредба № 4, като се даде възможност и на помощник-фармацевтите да въвеждат информация от рецептите и протоколите в електронната база данни.
По отношение на чл. 47б, ал. 3-5 от Наредба № 4, въвеждащи средна продължителност на обработка на рецепта и протокол КЗК приема, че доколкото разпоредбите са аналогични на тези, които са вече разгледани в Решение на КЗК № 507/08.05.2013 г. и Решение на КЗК № 410/26.03.2014 г., КЗК потвърждава принципното си становище, че нормите биха могли да бъдат приравнени на квотно ограничение на търговията на дребно с лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК. Посочените разпоредби са в състояние да повлияят негативно върху конкуренцията на съответния пазар и да засегнат благосъстоянието на потребителите. С оглед на това КЗК препоръчва на компетентните държавни органи да предприемат мерки за отмяна на чл. 47б, ал. 3-5 от Наредба № 4.
По отношение на въведената с § 1, т. 7 от ПЗР на Наредба № 4 легална дефиниция на „отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание“, Комисията счита, че дефиницията ще допринесе за единното и непротиворечиво тълкуване на процеса по отпускане на лекарствени продукти и до повишаване на правната сигурност. Същевременно обаче нормата поражда известни съмнения относно това за кои видове лекарствени продукти се отнася –отпускани по линия на НЗОК или за всички по лекарско предписание. Едновременно с това определението включва и действия, които могат да доведат до ограничение на конкуренцията при търговията на дребно с лекарствени продукти. С оглед на изложеното КЗК предлага изменение на нормата, като се внесе допълнителна яснота в определението и се изключа от обхвата му действия, имащи негативен ефект за конкуренцията.