В писмо до министъра на вътрешните работи омбудсманът пише, че от години в институцията постъпват жалби срещу прилаганите методи от фирмите за събиране на вземания. Гражданите са оплакват от психически тормоз и отправени заплахи от служители на колекторските фирми към тях и техни близки.
В писмото до министъра на вътрешните работи Константин Пенчев констатира с безпокойство, че проблемът вместо да се преодолява, по-скоро се задълбочава. Той пише, че в институцията на омбудсмана продължават всекидневно да постъпват жалби срещу дейността на фирмите за събиране на вземания. Конкретният повод отново да се обърне към министъра на вътрешните работи е сигнал от жалбоподател с приложено „Уведомление за посещение” от „Кредитекспрес България” ЕООД. С него гражданинът е уведомен, че ще бъде посетен на адреса му от представител на отдел „Събиране на място”, за да потвърди настоящия му адрес, както и да се запознае с неговото имущество, като информацията ще бъде използвана от частен съдебен изпълнител при принудително събиране на задълженията.
Омбудсманът пише, че е силно разтревожен от това арогантно потъпкване от колекторската фирма на основни права на човека, гарантирани от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (чл. 12 – никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства); Хартата на основните права на Европейския съюз (чл. 7 – всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения); Европейската конвенция за правата на човека (чл. 8 – всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията); Конституцията на Република България (чл. 33 – жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона. Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост).