С последното си решение  съда в Люксембург постановява следното: „Действителното време на пристигане на полет е моментът, когато се отваря поне една от вратите на самолета.Едва към този момент може да бъде определена продължителността на закъснението с оглед на евентуалното обезщетяване.“

Закъснението на полет на авиокомпания Germanwings от Залцбург (Австрия) до Кьолн/Бон (Германия) даде на Съда повод да уточни в кой момент е действителното време на пристигане на самолет. Съответният самолет излита със закъснение от 3 часа и 10 минути, а колелата на машината стъпват на пистата за кацане на летището на Кьолн/Бон със закъснение от 2 часа и 58 минути. Когато самолетът заема местостоянката си, закъснението е 3 часа и 3 минути. Вратите са отворени малко по-късно.

Един от пътниците твърди, че крайният пункт е достигнат с над три часа закъснение спрямо планираното време на пристигане и че следователно въз основа на предходно решение на Съда той може да претендира обезщетение от 250 EUR. Според Germanwings действителното време на пристигане е моментът, в който колелата на машината са стъпили на пистата за кацане на летището на Кьолн/Бон, така че закъснението спрямо планираното време на пристигане било само 2 часа и 58 минути и следователно не се дължало никакво обезщетение.

Австрийският съд, който разглежда спора между пътника и Germanwings, отправя въпрос до Съда относно това в кой момент е действителното време на пристигане на самолета.

В решението си от днес Съдът приема, че понятието „действително време на пристигане“ не може да бъде определено чрез договор, а трябва да се тълкува самостоятелно и по уеднаквен начин.

В това отношение Съдът отбелязва, че по време на полета пътниците остават затворени в ограничено пространство — подчинени на инструкциите и контрола на въздушния превозвач — в което по технически съображения и съображения за безопасност възможностите им за комуникация с външния свят са значително стеснени. При тези условия пътниците не могат да продължат да изпълняват без прекъсване своите лични, семейни, социални или професионални задачи. Докато полетът не е превишил планираната продължителност, тези неудобства трябва да се считат за неизбежни; това обаче не важи в случаите на закъснение, предвид по-специално на факта, че пътниците не могат да използват „загубеното време“, за да постигнат целите, накарали ги да изберат именно този полет. Следователно понятието „действително време на пристигане“ трябва да се разбира в смисъл, че съответства на момента, в който се прекратява такова ограничително положение.

Положението на пътниците от полет обаче не се променя съществено нито когато колелата на самолета стъпят на пистата за кацане, нито когато той стигне до местостоянката си, тъй като в затвореното пространство, в което се намират пътниците, за тях продължават да се

прилагат различни ограничения. Едва в момента, когато на пътниците е позволено да напуснат машината и за целта е разпоредено вратите на самолета да бъдат отворени, посочените ограничения престават да се прилагат спрямо тях и пътниците поначало могат отново да се върнат към обичайните си дейности.

Съдът прави извод, че понятието „време на пристигане“, използвано с цел да се определи продължителността на закъснението на пътниците от полет, съответства на момента, в който се отваря поне една от вратите на самолета, с уговорката, че в този момент на пътниците е позволено да напуснат машината.