Държавите членки са длъжни да приемат на територията си граждани на трети страни, които желаят да пребивават за повече от три месеца с цел образование, когато тези граждани изпълняват условията за прием, изчерпателно предвидени в правото на Съюза. Следователно им се забранява да въвеждат допълнителни условия за прием.

 
Директива на Съюза предвижда, че граждани на трети страни, кандидатстващи да бъдат приети с цел образование за повече от три месеца, трябва да изпълняват няколко общи и специфични условия, в това число да не представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

Г-н Mohamed Ali Ben Alaya е тунизийски гражданин, роден през 1989 г. в Германия. През 1995 г. той напуска Германия и отива в Тунис. След завършване на средното си образование през 2010 г. той се записва в университета в Тунис да учи информатика, като предприема необходимото, за да може да следва в Германия. Така няколко пъти е приет да учи в университет в Дортмунд, специалност математика. Германските органи отхвърлят няколко молби за студентска виза, подадени от г-н Ben Alaya, като изразяват съмнения в неговата мотивация да учи в Германия (по-специално поради незадоволителните му оценки, слабите езикови познания по немски език и липсата на връзка между планираното обучение и професионалния му проект).

Сезираният със спора Verwaltungsgericht Berlin Административен съд Берлин, Германия) отправя запитване до Съда дали германските органи разполагат с право на преценка да откажат издаването на студентска виза на г-н Ben Alaya, дори и когато той изпълнява всички условия за прием, предвидени в Директивата, и не представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

С постановеното днес решение Съдът счита, че видно от Директивата държавата членка е длъжна да приеме на територията си гражданин на трета страна, който желае да пребивава повече от три месеца с цел образование, когато този гражданин изпълнява общите и специфичните условия, изчерпателно посочени в Директивата.

Освен това Съдът припомня, че Директивата цели да насърчава мобилността на студентите от трети страни, насочена към Съюза, за да се насърчава Европа в качеството и на световен център на високи постижения в областта на образованието и професионалното обучение. Да се позволи на дадена държава членка да въвежда допълнителни условия за прием би било в противоречие с тази цел.

Макар Директивата да признава на държавите членки свобода на преценка при проверката на молбите за приемане, Съдът подчертава, че тази свобода на действие се отнася единствено до условията, предвидени от Директивата, и във връзка с това до оценката на

фактите, които са от значение (по-специално що се отнася до наличието на заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве).

В конкретния случай от преписката изглежда, че г-н Ben Alaya изпълнява общите и специфичните условия, предвидени от Директивата, и германските органи не изтъкват спрямо него съображение за наличие на заплаха. Съдът заключава, че при условие че запитващата юрисдикция не установи друго, би следвало на г-н Ben Alaya да бъде издадено разрешение за пребиваване.

Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 120/14
Люксембург, 10 септември 2014 г.
Решение по дело C-491/13
Mohamed Ali Ben Alaya/Германия