Изискването за елементарни познания по немски език, с което Германия обвързва издаването на виза с цел събиране на съпрузите на турски граждани, които пребивават законно на територията й, противоречи на правото на Съюза. Въведеното през 2007 г. изискване не е съвместимо с клаузата „standstill“ от Споразумението за асоцииране с Турция.
Във връзка със събирането на съпрузи от трети страни от 2007 г. по същество Германия обвързва издаването на виза със способността на съпруга, който желае да се присъедини към кандидата за събиране на семейството, да се изразява на немски език, поне на елементарно ниво. Това ново условие има за цел да предпази от принудителни бракове и да насърчи интеграцията.
Г-жа Dogan, която е турска гражданка, пребиваваща в Турция, желае да се присъедини към съпруга си в Германия. Той също е турски гражданин, но от 1998 г. живее в тази държава, където управлява дружество с ограничена отговорност, чийто мажоритарен съдружник е и където има разрешение за постоянно пребиваване. През януари 2012 г. посолството на Германия в Анкара отново отказва да издаде на г-жа Dogan виза на основание събиране на семейството с мотива, че тя не разполага с необходимите езикови познания.
Вследствие на това г-жа Dogan подава жалба до Verwaltungsgericht Berlin (административен съд на Берлин, Германия). Той отправя запитване до Съда дали езиковото изискване, наложено от Германия от 2007 г., е съвместимо с правото на Съюза, и по-специално с клаузата „standstill“, договорена в началото на 70-те години в Споразумението за асоцииране с Турция. Посочената клауза забранява въвеждането на нови ограничения, свързани със свободата на установяване.
С решението си от днес Съдът отговаря, че клаузата „standstill“ не допуска национална мярка, въведена след влизане в сила на въпросната клауза в съответната държава членка, която налага на съпруга на турски гражданин, който пребивава в тази държава, да докаже преди това придобиването на елементарни езикови познания по официалния език на въпросната държава, за да влезе на нейна територия на основание събиране на семейството.
Всъщност подобно езиково изискване прави събирането на семейството по-трудно, като втвърдява условията за първото допускане на съпруга на турски гражданин на територията
на съответната държава членка спрямо правилата, приложими при влизането в сила на клаузата „standstill“. Подобна правна уредба представлява по смисъла на посочената клауза ново ограничение, свързано с упражняването на свободата на установяване на турските граждани.
Съдът припомня, че събирането на семейството представлява необходимо средство за осигуряване на възможност за семеен живот на турските работници, които принадлежат към пазара на труда на държавите членки, и допринася както за подобряване на качеството на пребиваването им, така и за интеграцията им в тези държави.
На практика решението на турски гражданин, какъвто е г-н Dogan, да се установи в дадена държава членка, за да упражнява в нея устойчива икономическа дейност, може да бъде отрицателно повлияно, когато законодателството на тази държава прави по-трудно или невъзможно събирането на семейството по начин, че съответният гражданин може евентуално да се окаже принуден да избира между дейността си във въпросната държава и семейния си живот в Турция.
Накрая, дори въвеждането на ново ограничение да е допустимо, доколкото е обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо е да гарантира осъществяването на преследваната законова цел и не надхвърля необходимото за нейното достигане, Съдът смята, че тези условия не са изпълнени в настоящия случай.
В това отношение Съдът посочва, че дори да се приеме, че изложените от германското правителство мотиви (а именно предпазването от принудителни бракове и насърчаването на интеграцията) могат да представляват императивни съображения от общ интерес, вярно е също, че национална разпоредба, като разглежданото езиково изискване, надхвърля необходимото за достигането на преследваната цел до степен, че недоказването на придобиването на достатъчни езикови познания автоматично води до отхвърляне на заявлението за събиране на семейството, без да се вземат предвид конкретни особени обстоятелства.
Съд на Европейския съюз ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 96/14
Люксембург, 10 юли 2014 г.
Решение по дело C-138/13 Naime Dogan/Bundesrepublik Deutschland
Пълният текст на съдебното решение може да прочетете в сайта на съда