С разпореждане от 15.01.2014 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, по следния процесуалноправен въпрос:
Отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест?
Тълкувателно решение № 1 от 2.04.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Гълъбина Генчева
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Няма противоречива практика на ВКС, която да наложи приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос. Няма две противоречиви решения по чл. 290 ГПК по абстрактния въпрос дали подлежат на доказване отрицателните факти. От посочените решения само едно е точно по този въпрос – длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това – решение № 394 от 18.05.10 г. по гр. д. № 1584/09 г. на ВКС, III ГО. Останалите дела са допуснати до касационно обжалване по други въпроси и само в мотивите на някои от решенията се изразява становище, че отрицателните факти не подлежат на доказване. Тези мотиви обаче не са задължителни. Освен това те са формирани във връзка с конкретния правен спор, при определяне на доказателствената тежест за конкретен юридически факт, съобразно приложимата в случая материалноправна норма, а не по общия въпрос дали подлежат на доказване отрицателните факти. Действителното противоречие е само по въпроса, по който е образувано т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТработникът или работодателят носи доказателствена тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение“. На този въпрос следва да отговори само гражданска колегия на ВКС, по повод образуваното т. д. № 6/2013 г. Извън релевираното противоречие в практиката по приложението на чл. 225 КТ не са налице условията по чл. 292 ГПК и чл. 124 ЗСВ за издаване на ТР на ОСГТК на ВКС, тъй като питането по настоящото дело има изцяло хипотетичен характер и посочването на изчерпателен отговор по него е невъзможен, с оглед конкретиката на всеки отделен случай и многообразието на отрицателните факти, уредени в правна норма като част от хипотезиса й.
По изложените съображения общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България,
ОТКЛОНЯВА предложението на председателя на Върховния касационен съд, направено с разпореждане от 15.01.2014 г., за издаване на тълкувателно решение по въпроса: Отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест.
Налице е противоречива практика на ВКС по поставения въпрос, което налага приемане на тълкувателно решение по него. Най-ясно противоречието е изразено в няколко решения по чл. 290 ГПК, които се занимават с частния въпрос как се разпределя доказателствената тежест при прилагането на чл. 225, ал. 1 КТ и по-конкретно – ищецът или ответникът доказва отрицателната предпоставка на оставането без работа вследствие незаконното уволнение. В едно от тези решения въпросът е формулиран по-общо – дали страната е длъжна да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това /решение № 394 от 18.05.10 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на III ГО/, a no другите дела формулировката е по-конкретна – чия е доказателствената тежест за установяване факта на оставане на работника без работа /решение № 97 от 02.03.10 г. по гр. д. № 5156/08 г. на IV ГО, решение № 66 от 01.02.10 г. по гр. д. № 5401/08 г. на I ГО, решение № 124 от 02.05.12 г. по гр. д. № 971/11 г. на III ГО1. Макар че формално няма съвпадение на въпросите по чл. 290 ГПК, в основата на различните разрешения стои различното виждане по общия въпрос дали подлежат на доказване отрицателните факти. Противоречието се задълбочава от това, че по общия въпрос дали отрицателните факти подлежат на доказване изразените становища в практиката на ВКС са различни. В едни случаи се приема, че отрицателните факти не подлежат на доказване, т. е. – за тях се изключва правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК /например решение № 361 от 31.05.11 г. по гр. д. № 484/09 г. на I ГО/, а в други случаи съдът се ръководи от това правило и при отрицателните факти, макар да не го сочи изрично в мотивите си /например решение № 134 от 17.03.11 г. по гр. д. № 1713/10 г. на IV Г, решение № 571 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 221/09 г. на ВКС, IV ГО/. Освен това -не е вярно, че не може да се даде еднозначен отговор на поставения въпрос. Въпросът се свежда до това дали по отношение на отрицателните факти следва да се прилагат общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, или има някакви особености, които да налагат отклонения от тези правила.
Съдия Гълъбина Генчева, Красимир Влахов, Здравка Първанова, Пламен Стоев, Боян Цонев, Албена Бонева, Илияна Папазова, Снежанка Николова, Борислав Белазелков.