Общите правила по въпросите, свързани със задържането на лица, които държавите членки приеха с единодушие, се прилагат само в около половината от 28-те държави — членки на Европейския съюз (ЕС). Това се заключава в разпространен днес нов доклад на Европейската комисия, предадоха от пресцентъра на Комисията у нас.

В доклада се разглежда прилагането на три отделни рамкови решения на ЕС, отнасящи се до 1) трансфера на затворници, 2) пробацията и алтернативните санкции и 3) европейската заповед за надзор. Трите законодателни акта на ЕС дават възможност присъдите за лишаване от свобода, решенията за пробация или алтернативни санкции и мерките за неотклонение в досъдебната фаза да бъдат изпълнявани в страна от ЕС, различна от тази, в която лицето е осъдено или очаква да бъде съдено — например страната, чийто гражданин е въпросното лице, страната, в която обичайно пребивава, или друга страна от ЕС, с която лицето е тясно свързано.

Правилата, които държавите членки единодушно одобриха в периода между 2008 г. и 2009 г., трябваше да бъдат приложени съответно до 1) 5 декември 2011 г., 2) 6 декември 2011 г. и 3) 1 декември 2012 г. Към днешна дата обаче едва 18 държави членки са приложили решението относно трансфера на затворници , 14 са приложили решението за пробацията и алтернативните санкции, а 12 са въвелиевропейската заповед за надзор(вж. приложението за информация по държави).

Целта на правилата е да се повиши взаимното доверие между съдебните системи в Европа — основен елемент за изграждането на общо европейско пространство на правосъдие. Освен това трите рамкови решения са важни инструменти за по-активната социална реабилитация на затворниците и за намаляването на използването на предварителното задържане. Правилното им прилагане е от основно значение.

За закъснялото или непълното прилагане на решенията от страна на няколко държави членки може само да се съжалява, тъй като те имат потенциала да доведат до намаляване на присъдите с лишаване от свобода, налагани от съдиите на чужденци. Посредством прилагането на решенията може да се намали пренаселеността на затворите и по този начин да се подобрят условията на задържане, както и да се направят икономии в бюджета на националните затвори. Поради тази причина Комисията насърчава всички държави членки, които все още не са сторили това, да вземат бързи мерки за пълното прилагане на тези законодателни актове на ЕС.

Разпространеният днес доклад съдържа предварителна оценка на това докъде е стигнало прилагането на трите рамкови решения от страна на държавите членки. В него не се прави анализ на това колко добре са приложени решенията поради факта, че половината от държавите членки все още не са извършили прилагането.

Предстоящи действия

Понастоящем Европейската комисия не разполага с правомощия да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка съгласно член 258 от ДФЕС по отношение на рамковите решения, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон (вж. член 10, параграф 1 от Протокол № 36 към Договорите).

От 1 декември 2014 г. Комисията ще може да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка.

В днешния доклад се прави преглед на областите, в които държавите членки трябва да положат допълнителни усилия, за да приведат в съответствие своето национално законодателство.

Всяка година десетки хиляди граждани на ЕС биват обвинени в извършването на престъпление или осъдени в друга държава — членка на ЕС. Много често наказателните съдилища разпореждат задържането на лица, които чакат да бъдат съдени и които не пребивават в тяхната държава, тъй като се опасяват, че тези лица ще избягат и няма да се явят на процеса. На заподозряно лице в сходно положение, което пребивава в държавата, често се налага по-лека мярка за процесуална принуда, като подписка в полицията или забрана за пътуване.

Рамковите решения трябва да се разглеждат като пакет от съгласувани и допълващи се законодателни актове, които уреждат въпроса за задържането на гражданите на ЕС в други държави членки и могат да доведат до намаляване на случаите на предварително задържане и да улеснят социалната реабилитация на затворниците при трансгранични случаи. На практика съществуват оперативни връзки между трите рамкови решения, както и между тези рамкови решения и Рамковото решение относно европейската заповед за арест.

През юни 2011 г. Комисията представи Зелена книга по въпросите на задържането, в която беше анализирано как условията на предварително задържане и условията на задържане се отразяват на взаимното доверие и на ефективното съдебно сътрудничество между държавите членки и — в по-общ план — каква трябва да бъде ролята на ЕС в тази област (IP/11/702).

При анализа на големия брой отговори, получени във връзка със Зелената книга, стана ясно, че е важно първо съществуващите закони на ЕС, чиято цел е да се подобрят алтернативите на задържането, да се приложат надлежно и своевременно.