Европейският парламент прие ново законодателство за гражданската защита на Европейския съюз (ЕС), с което се подготвя почвата за засилено европейско сътрудничество при реакцията при бедствия. Европейската комисия приветства вота за по-ефективно управление на бедствията, от което ще извлекат полза както европейските граждани, така и общностите по света.
Приветствайки вотa, Кристалина Георгиева, комисар на ЕС за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи,заяви: „Тенденцията за увеличаване на броя на природните и причинените от човека бедствия през последното десетилетие показва, че сега повече от всякога са нужни последователни, ефективни и резултатни политики за управление на бедствията. Този вот представлява още една крачка в посока на създаването на предсказуема и надеждна система за гражданска защита на европейско равнище. Когато връхлети бедствие, наличието на такава система може да е жизненоважно за засегнатите. Също толкова важен е фактът, че преразгледаното законодателно предложение съдържа мерки, които ще ни помогнат да сме по-подготвени за бъдещи бедствия. Успешното управление на бедствия е преди всичко въпрос на обезпечаването на сигурността на нашите граждани. Бих искала да благодаря на Европейския парламент за силната му подкрепа.“
Целта на преразгледаното законодателство за Механизма за гражданска защита на ЕС е да се подобрят защитата срещу природни и причинени от човека бедствия и реакцията при такива бедствия. С него ще се увеличи степента на безопасност на гражданите на ЕС и на пострадалите при бедствия по целия свят благодарение на разпоредбите, осигуряващи по-тясно сътрудничество в областта на превенцията, по-висока степен на подготвеност и по-добро планиране, както и по-координирани и по-бързи ответни действия.
За да гарантират по-добра превенция, държавите членки редовно ще обменят обобщения на оценките си на риска и добри практики и ще си оказват взаимно съдействие при идентифицирането на областите, в които са нужни допълнителни усилия за ограничаване на риска от бедствия. По-доброто разбиране на рисковете е също така отправната точка за планирането на ефективни ответни действия при големи бедствия.
Що се отнася до подготвеността при бедствия, ще се осигурят повече обучения за служителите в областта на гражданската защита, участващи в операции извън своите държави, повече упражнения за силите за гражданска защита (като например спасителните екипи и полевите болници) и повече упражнения във връзка със сътрудничеството между тях, засилен обмен на експерти по превенция и гражданска защита и по-тясно сътрудничество със съседните държави. Всички тези мерки ще подобрят сътрудничеството на място между екипите на държавите членки.
Новият Координационен център за спешно реагиране (ERCC), който ще работи без прекъсване, бе официално открит още през май 2013 г. Той следи ситуацията в целия свят и изпълнява функцията на централно информационно и координационно звено при извънредни ситуации. Сред задачите на ERCC е също така да гарантира, че държавите членки са изцяло запознати със ситуацията на място и могат да вземат съгласувани и информирани решения за осигуряването на финансова помощ и помощ в натура.
С цел да се премине към система, превъзхождаща сега действащата система на ad hocпредложения за предоставяне на помощ, ще бъде извършено обединяване на доброволен принцип на силите за реагиране и експертите в режим на готовност на държавите членки. Така ще се даде възможност за изключително важното предварително планиране, за незабавното изпращане на място и за осъществяването на изцяло координирани операции. ЕС ще възстанови част от разходите за създаване на този общ капацитет, както и до 85 % от разходите за транспорт на ресурсите и екипите.
Освен това в предложението за пръв път се предвижда държавите членки да работят съвместно, за да преценяват дали съществуват истински недостатъци в капацитета за реагиране в цяла Европа, както и за да отстраняват тези недостатъци с помощта на начално финансиране от ЕС, покриващо до 20 % от разходите за нужните инвестиции. Предложението също така позволява на ЕС да поддържа ресурси в режим на готовност с цел преодоляването на временния недостиг на капацитет по време на борбата с големи бедствия.
С приемането на това решение Европейският парламент се съгласява с позицията на държавите членки по отношение на нуждата от по-силно европейско сътрудничество в областта на гражданската защита. Вотът в рамките на Съвета ще се проведе през идните дни. Новото законодателство ще влезе в сила в началото на 2014 г.
Механизмът на Европейския съюз за гражданска защита улеснява сътрудничеството за реагиране и подготвеност при бедствия и превенция между 32 европейски държави (ЕС-28 плюс бившата югославска република Македония, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия). С помощта на Комисията участващите държави редовно обменят информация относно настъпилите промени, нуждите на място и доброволните предложения за помощ. Те също така обединяват част от ресурсите си, като по този начин улесняват достъпа до тях на засегнатите от бедствия държави по целия свят. Когато механизмът бъде задействан, чрез него се координира предоставянето на помощ в рамките на Европейския съюз и извън неговите граници. Европейската комисия управлява механизма чрез Координационния център за спешно реагиране (ERCC).
От създаването си през 2001 г. механизмът е бил задействан над 180 пъти при бедствия в държавите членки и по света, включително съвсем наскоро, през ноември 2013 г., след тайфуна „Хаян“ на Филипините, когато бяха предоставени множество стоки за хуманитарно подпомагане и финансовата помощ надхвърли 100 милиона евро.