Според публикувано проучване на Евробарометър потребителите на интернет в Европесйкия съюз (ЕС) са много загрижени за кибернетичната сигурност. 76 % от тях считат, че рискът да станат жертва на престъпления в кибернетичното пространство се е увеличил през изминалата година, което е повече в сравнение с подобно проучване от 2012 г. Профилите в социалните мрежи или електронните адреси на 12 % от потребителите на интернет вече са били обект на хакерски атаки.
Въпреки че 70 % от потребителите на интернет в ЕС са спокойни относно използването на интернет за онлайн пазаруване или онлайн банкиране, едва около 50 % действително избират да използват тези услуги. Тази съществена разлика в процентите показва отрицателното въздействие на престъпленията в кибернетичното пространство върху цифровия единен пазар: двете основни тревоги при подобни онлайн дейности са свързани със злоупотребите с лични данни (което се посочва от 37 % от отговорилите) и със сигурността на плащанията онлайн (35 % от отговорилите).
„Това проучване разкрива деструктивното въздействие на престъпленията в кибернетичното пространство върху използването на интернет. Твърде много хора избират да не се възползват в пълна степен от всички възможности, които ни предоставя интернет. Това затруднява както цифровата икономика, така и всичките ни дейности онлайн. Необходимо е да засилим европейското сътрудничество, като продължим да развиваме работата на Европейския център по киберпрестъпност и да стигнем до най-долните нива на организираната престъпност в интернет“, заяви комисарят на ЕС по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.
Окуражителен е фактът, че в сравнение с 2012 г. повече граждани на ЕС смятат, че са добре информирани за рисковете от престъпления в кибернетичното пространство. (44 % спрямо 38 %). Изглежда обаче, че те не винаги правят всички необходими изводи от тази информация. Например по-малко от половината от потребителите на интернет са променили някоя от своите онлайн пароли през последната година (48 % — малко по-добър резултат от установените през 2012 г. 45 %).
В проучването на Евробарометър са участвали повече от 27 000 души от всички държави членки. То показва също, че:
87 % от отговорилите избягват да разкриват лична информация онлайн (слаб спад в сравнение с 89-те % през 2012 г.).
Мнозинството от запитаните все още смятат, че не са добре информирани за рисковете от престъпления в кибернетичното пространство (52 % в сравнение с 59 % през 2012 г.).
7 % са били жертва на измама с кредитна карта или банкова измама по интернет.
Налице е съществено нарастване на броя на потребителите, които се свързват с интернет чрез смартфон (35 % спрямо 24 % през последната година) или чрез таблет (14 % спрямо 6 %).
Европейската комисия се стреми да дава по-силен общ отговор на ЕС на престъпленията в кибернетичното пространство и да допринася за подобряването на сигурността в кибернетичното пространство за гражданите.
Европейският център по киберпрестъпност (ЕЦК), чиято дейност започна през януари,работи за изготвянето на колективен отговор на ЕС на заплахите от престъпления в кибернетичното пространство (IP/13/13). Сътрудничеството с правоприлагащите агенции от държавите членки и от държави извън ЕС е основен приоритет за ЕЦК.
През февруари Комисията, заедно с Европейската служба за външна дейност, прие също така Стратегия за киберсигурност за Европейския съюз (IP/13/94 и MEMO/13/71). Приоритетите в тази област включват подпомагане на държавите членки да идентифицират и преодоляват пропуските в своя капацитет за борба с престъпленията в кибернетичното пространство, както и насърчаване на сътрудничеството между ЕЦК, държавите членки и други участници.
Освен това през август ЕС прие нови правила за засилване на защитата на Европа срещу кибератаки, които включват криминализиране на т.нар. „ботнет“, т.е. мрежи от заразени компютри, чийто капацитет за обработка на данни се използва за кибератаки, както и други инструменти, използвани от извършителите на киберпрестъпления (MEMO/13/661).ЕС също така въвежда нови утежняващи вината обстоятелства и по-тежки наказателни санкции, за да предотвратява ефективно мащабни атаки срещу информационните системи. Освен това с директивата сеподобрява трансграничното сътрудничество между органите на съдебната власт и полицията в държавите — членки на ЕС.