Производството е касационно по протест от прокурор в АП-София против въззивна присъда № 14/29.V. 2012 г. по внохд № 950/2011 г. на АС-София с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Искането е присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.

 

Решение № 567 от 11.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1591/2012 г., НК, I н. о., докладчик съдията Иван Недев

Съображенията са, че доказателствата са тълкувани превратно, че възприетите фактически изводи са противоречиви и взаимно се изключват – от една страна в търговските дружества на подсъдимия Х. К., регистрирани по ЗДДС е изградена „организирана система за укриване и избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери“, а от друга – подсъдимият няма каквото и да било отношение към нея, без да е изяснено и отговорено кой тогава… „има отношение към организацията на перфектно изработената схема, при това отношение, до степен да организира и синхронизира действията на голям апарат от служители…“ (л. 6 от допълнението към протеста, изх.№ 1658/2011 г. от 26.07.2012 г. на АП-С.), като се има пред вид и че К….“е работодател на всички тези лица, едноличен собственик на капитала на дружествата и единствен техен управител…“, който е упълномощавал отделните лица с конкретни права, но никого с пълните права да управлява дружеството му.

Защитата на подсъдимия оспорва протеста:

1. защото е обвинен за участие в престъплението като извършител, а не подбудител или помагач;

2. не е налице и посредствено извършителство, защото лицата осъществили признаците на престъплението не са наказателно неотговорни; такива обстоятелства не са възведени като обвинение с обвинителния акт против Х. К., няма и надлежно изменение на обвинението, допустимо в производството пред първата инстанция;

3. инкриминираните сделки с различните машини не са фиктивни, защото описанието им във фактурите съответства на това в счетоводството на фирмите.

Искането е оправдателната присъда да остане в сила.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав приема:

С присъда № 14/29.V. 2012 г. по внохд 950/2011 г. на АС-София е отменена изцяло присъдата от 14.IV. 2011 г. по нохд 5095/2009 г. на Софийски градски съд (СГС) и вместо това подсъдимият Х. А. К. е признат за невинен и оправдан по възведените против него обвинения: 1. по чл. 257, предл. I-во (ДВ 62/97 г.) във вр. с чл. 255, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК за това, че в периода от 14.II.2005 г. до 14.IХ.2006 г. в С., при продължавано престъпление, в качеството си на едноличен търговец под фирма [фирма] и като собственик и управител на търговските дружества [фирма], [фирма] и [фирма], лично и посредством фактическите действия на упълномощени от него лица – В. б., Е. М., Р. Ц., С. А., С. Д., т. Г. и Ц. М., които подавали от негово име пред органите на Данъчната администрация съответните декларации и отчетни регистри – дневници за покупки и продажби, избегнал плащането на данъчни задължения на посочените търговци поЗДДС (ДВ 153/98 г. и отм. ДВ 63/4.VIII. 2006 г.), в особено големи размери – ползвал неследващ се данъчен кредит, като потвърдил неистина в декларации, подадени съгласно чл. 100 ЗДДС и приложените към тях отчетни регистри – дневници за покупки, съставени съгласно чл. 104 ЗДДС, декларирайки в тях като реално платен данък добавена стойност по фиктивни сделки с доставчиците [фирма] и [фирма] и по този начин избегнал плащането на дължим данък добавена стойност, като неплатените данъчни задължения са в следните размери: за [фирма] избегнал плащането на дължим данък добавена стойност в размер на 2768375,59 лв. вследствие на ползван неследващ се данъчен кредит в същия размер; за [фирма] избегнал плащането на дължим ДДС в размер на 674150,95 лв., вследствие на ползван неследващ се данъчен кредит в същия размер; за [фирма] избегнал плащането на дължим ДДС в размер на 502339,70 лв., вследствие на ползван неследващ се данъчен кредит в същия размер и за [фирма] избегнал плащането на дължим ДДС в размер на 6491488 лв., вследствие на ползван неследващ се данъчен кредит в същия размер, или общо избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 10436354,24 лв.; 2. по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 и чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 16.Х. 2006 г. – 14.VII. 2008 г. в С., при продължавано престъпление, в качеството си на едноличен търговец под фирма [фирма] и като собственик и управител на търговските дружества [фирма], [фирма] и [фирма], лично и посредством фактическите действия на упълномощени от него лица – А. В., В. б., Е. М., С. Й., С. Д., т. К. и Ц. М., които подавали от негово име пред органите на Данъчната администрация съответните декларации и дневници за покупки и продажби, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на посочените търговци по ЗДДС (ДВ 153/98 г., отм. ДВ 63/2006 г.) и по ЗДДС (ДВ 63/2006 г., в сила от 1.I. 2007 г./, в особено големи размери, като приспаднал неследващ се данъчен кредит чрез използване на документи с невярно съдържание – справки-декларации по чл. 100 от ЗДДС (ДВ 153/98 г., отм. ДВ 63/4.IV. 2006 г.) и по чл. 125 от ЗДДС (ДВ 63/2006 г. в сила от 1.I. 2007 г.) и приложените към тях за съответните отчетни периоди отчетни регистри – дневници за покупки, съставени съгласно чл. 104 от ЗДДС (ДВ 153/1998 г., отм. ДВ 63/2006 г.) и дневници за покупки, съставени съгласно чл. 124 от ЗДДС (ДВ 63/2006 г., в сила от 1.I. 2007 г.), в които при представянето на информация пред органите по приходите – данъчно поделение „И..“ към НАП, потвърдил неистина, декларирайки като реално платен ДДС по фиктивни сделки с доставчиците [фирма], [фирма] и [фирма], като размерът на неустановените и неплатени данъчни задължения е следният: за [фирма] избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 473520 лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер; за [фирма] избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 1105370 лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер; за [фирма] избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 77880 лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер и за [фирма] избегнал установяването и плащането на ДДС в размер на 4688836,48 лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер или общо в размер на 6345606,48 лв.

Общият размер по двата пункта на обвинението е 16781960,72 лв.

За да постанови присъдата си, съдът е приел от една страна, че във фирмите на подсъдимия Х. К. – [фирма] и собственик и управител на търговските дружества [фирма], [фирма] и [фирма], е създадена…“една добре организирана система за укриване и избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит…“, към което „…не се установява подс. К. да е имал каквото и да е отношение.“ и от друга – че той осъществявал…“стратегическо ръководство и управление на четирите дружества, като се е интересувал предимно от финансовия резултат. „.

Това са два противоречиви извода, които взаимно се изключват – ако подсъдимият се е интересувал само от финансовия резултат, за да упражнява стратегическото ръководство на фирмите си, то той е следвало да познава баланса им. А така данъчен кредит в размер на 16781960,72 лв., не може да остане незабелязан и К. да е останал без „каквото и да е отношение“ към него.

Необяснимо защо съдът не е анализирал в тяхната видима взаимовръзка иначе правилно приетите за категорично установени обстоятелства относно:

– фиктивността на инкриминираните сделки, както по предмет, така и като финансов ресурс за тяхното осъществяване;

– включването им в търговската дейност на управлявани от подсъдимия търговски субекти (негови дружества и фирма като ЕТ), с коренно различен предмет на дейност (супермаркети за хранителни стоки и стоки за бита) при наличие на други негови дружества (минна компания и др.), при които закупуването на скъпи металообработващи машини е относимо към развиваната от последните производствена и търговска дейност;

– при запазване на пълните управленски правомощия върху фирмите си, подсъдимият е „разкъсал“ чрез упълномощаване на различни свои подчинени да участват при закупуването, осчетоводяването, вкл. воденето като материални активи, последващата продажба на стоките по инкриминираните сделки и накрая, по създаване и представяне пред данъчните органи на съответните месечни справки-декларации по ЗДДС и извлечения от търговските регистри (дневници за покупки и за продажби на съответните фирми), но при категорично установена имитация на подписа му поне от две неустановени по делото лица, което говори за продължителното им присъствие в неговото обкръжение с достъп до тези счетоводни документи;

– създаването и ползването като съконтрахенти на фирми на лица или представляващи ги (главно св. В. Л. и св. т. Н.), без знание на тези „търговци“ или без наличие на друга търговска дейност или на финансови възможности за осъществяване на процесните сделки, включително и като посредници за осъществяването им;

– значителната стойност на „закупуваните“ и „продаваните“ стоки (особено на скъпи металообработващи машини, продавани без печалба скоро или дори преди покупката им) по инкриминираните фактури, което няма как да остане незабелязано от управителя К. в баланса на съответните стратегически управлявани от него фирми;

– използването на различни счетоводни механизми за „доказване“ на реалността на сделките (включително чрез цесии на задължения и плащане в брой с РКО без налични средства в касата на фирмите), записването на скъпите машини като материални активи на фирмите по най-общ начин, непозволяващ пълното им идентифициране (а оттам и оценяване), главно от св. Д., грижеща се за фактурирането, счетоводното им отразяване и инвентаризиране, за което уведомявала К. и за което той й имал пълно доверие, както и липса на данни за реалното им ползване за нуждите на управляваните от него фирми, включително и за такива вън от обсега на обследваните по делото.

Всички тези обстоятелства, а и други, свързани с тях и коментирани от съда, не са преценени правилно в тяхната съвкупност и с оглед на изводите му във връзка със знанието на подсъдимия за фиктивността на сделките и неправилното приспадане на данъчен кредит и оттам – за качеството му на извършител на деянията, а не за подбудител или помагач, както и за прекия му умисъл при осъществяването им, за което говорят частичното упълномощаване на различни лица във връзка с изпълнение на задълженията му по ЗДДС като управител на фирмите (по фактуриране, счетоводното записване и отразяване в търговските регистри, инвентаризиране на скъпите машини, внасяне на справките-декларации в НАП), при оставане на пълната управленска власт в негови ръце и върху когото тежи изпълнението на задълженията по разчитане с републиканския бюджет по ЗДДС.

Като е пренебрегнал при анализа си тези обстоятелства в тяхната взаимовръзка, съдът е допуснал нарушения на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК, за които ВКС е категоричен, че нарушаването на основни принципи на наказателния процес е винаги съществено нарушение на процесуалните правила.

Касае се до отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК – ограничено е процесуалното право на прокурора да поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение. Това е основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред апелативния съд.

Възраженията на прокуратурата, че е ограничено процесуалното им право да докажат обвинението като не са събрани исканите от тях доказателства е неоснователно – всяко искане за събиране и проверка на нови доказателства във въззивното производство е уважено, а това че исканите АУАН не са приложени към делото не е резултат на действията на съда.

Доводите на защитата за нарушаване правото на защита на подсъдимия с привличането му към отговорност по непредявено обвинение са неоснователни – и в двата пункта на обвинителния акт той е обвинен за деяние, извършено …“лично и посредством фактическите действия на упълномощени от него лица… „. Останалите възражения са по същество и следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.

По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК съдът

РЕШИ:

Отменя въззивна присъда № 14/29.V. 2012 г. по внохд № 950/2011 г. на АС-София и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.