Производството е образувано по иск на Т. М. П., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 10.01.2013 г. от арбитър С. М., по арб. дело № 657/2012 г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С., с което Т. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 12 174,59 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от предявяването на иска, на основание договор за револвиращ заем /ДРЗ/ – № [ЕГН] от 13.07.2011 г. Ищцата твърди, че предвид неподписване на Общите условия към сключения с [фирма] договор за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, вкл. непредаването им преди сключването на договора, липсва валидно сключено арбитражно споразумение /чл. 47, т. 2 ЗМТА/.
Решение № 119 от 5.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1849/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова
Ищецът не оспорва уведомяването си за образуваното арбитражно производство, като с отправен от нея отговор твърди, че е предявила преждепосоченото възражение за липса на валидно арбитражно споразумение, както и че изрично е възразила за разглеждането на спора от арбитраж. Счита, че с несъобразяване на подадения от нея отговор е нарушено правото й на участие в арбитражното производство, по смисъла на чл. 47, т. 4 ЗМТА.
Ответникът – [фирма] – оспорва иска като неоснователен, позовавайки се на факта на изричното приемане от ищцата на ОУ на ДРЗ на физически лица, съдържащи арбитражна клауза, съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 286 – 287 ТЗ. Намира неоснователни възраженията, свързани с изричното противопоставяне на компетентността на арбитражния съд, с оглед недоказано съдържание на отправената пощенска пратка. Оспорва посочения в обратната разписка факт за преместване получателя /арбитражната институция/ на друг адрес, неверността на който установява с удостоверение за актуално състояние на „А. Юстициарум“ С. по ф. д. № 584/2011 г. на СГС към 31.01.2013 г., като не счита, че следва да се санкционира с отмяна на арбитражното решение, поради неправилни действия на пощенската институция.
Искът е предявен от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – Арбитражен съд, като видно от писмо изх. № 31515/2.04.2013 г. на [фирма], пратката по товарителница № 71000001624740/30.01.2013 г. – арбитражното решение – е доставена на ищцата на 31.01.2013 г., предвид което с депозирането на исковата молба на 25.03.2013 г. е спазен преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ГПК.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното: С решение от 10.01.2013 г. на арбитър С. М., по арб. дело № 657/2012 г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С., Т. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 12 174,59 лева, ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска – обезщетение за неизпълнение на договор за револвиращ заем /ДРЗ/ – № [ЕГН] от 13.07.2011 г., като са присъдени и разноски. Арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 13.1 от ОУ, съгласно която всички спорове от или във връзка с договора за револвиращ заем /ДРЗ/, вкл. породените от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване до някой от посочените в същите арбитри ad hoc или институционален арбитраж – „А. Юстициарум“ С., надлежно сезирани от която и да е от страните. Само в евентуалност арбитърът е изложил и довод за неоспорена компетентност на арбитражния съд, съгласно условията на чл. 7, ал. 3 ЗМТА и в преклузивния за това срок. Противно на твърденията на ищцата, че е бил известен за подаването на отговор по електронна поща, е посочено неподаване на такъв. Не са представени приподписани от ищцата Общи условия на ДРЗ за физически лица. В представения договор за револвиращ заем № [ЕГН] /13.07.2011 г. раздел VI, б. В/ Т. П. е удостоверила изрично с подписа си обстоятелството, че при подписването му Общите условия към ДЗР за физически лица са й предадени, същата се е запознала внимателно с тях и ги приема без забележки и със задължението да ги спазва, като съставляващи неразделна част от договора. Ищцата не е оспорила автентичността на подписа си под договора, а относно оспорване верността на изходящото от самата нея волеизявление, за получени Общи условия при сключването на договора, не е ангажирала доказателства. Едва в писмената защита се позовава на факта, че представените в настоящото производство Общи условия са версия, последваща датата на сключване на договора, без в хода на същото да е оспорвана идентичността на чл. 13.1 от тази версия и клаузата, съгласно получени от ищцата Общи условия, доколкото не е опроверган факта на получаването. Напротив, заявеното в открито съдебно заседание възражение за нищожност на клаузата на чл. 13.1 от ОУ, на основание чл. 146, ал. 1 З. е в подкрепа на идентичността.
Видно от представените доказателства ищцата действително е изпратила, в указания с разпореждането на арбитражния съд 7-дневен срок, считано от уведомяването й на 31.12.2012 г., пратка с адресат Арбитражния съд – по товарителница № 7100000138036/15.12.2012 г. Пратката е надлежно адресирана на посочения и в изпратеното разпореждане, и в ДРЗ, адрес на избраната от кредитора арбитражна институция, но върната с данни за преместване на получателя на друг адрес. Обстоятелството е удостоверено към 5 януари 2013 г., при проведено на 10.01.2013 г. заседание, на което ищцата не е присъствала, нито изпратила представител, въпреки че видно от изявленията й е била в известност за недостигането на пратката до адресата. Представено е копие от съпроводително електронно писмо, за изпращането на отговора на е mail адрес на арбитражния съд на 9.01.2013 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения:
С оглед установеното по-горе съдържание на договора за револвиращ заем, съдържащ клауза, изрично установяваща знание на клиента за съдържанието на ОУ на ДРЗ на физически лица, вкл. получен препис от същите /неопровергано с доказателства, като факт изцяло в доказателствена тежест на ищцата/, внимателното й запознаване преди сключването на договора и приемането им без забележки и със задължение за спазване, като неразделна част от същия, вкл. несвоевременното /едва в писмената защита/ противопоставяне на възражение за липса на идентичност в съдържанието на чл. 13 между представените по делото ОУ – по-късна версия, спрямо редакцията им към сключването на ДРЗ, искът с правно основание чл. 47, т. 2 ЗМТА се явява неоснователен. С приемането на Общите условия, на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 287 ТЗ, същите са обвързали ищцата и с включената в тях арбитражна клауза, при спазване изискуемата от закона писмена форма на арбитражното споразумение. Доколкото се установява сключено такова, доводите за оспорена в срок компетентност на арбитражната институция, съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА, са неотносими. Дори и да би съобразил отговора на исковата молба, арбитражният съд е разполагал с компетентността да разгледа арбитрируемия спор, съгласно чл. 13 от ОУ на ДРЗ за физически лица, а друго нарушение по смисъла на чл. 47 ЗМТА, с оглед несъобразяването на отговора на исковата молба, дори да се приеме за получен по електронна поща, ищцата не е релевирала. Същата изхожда от факта на получаването на отговора, но несъобразяването му от съда, което съставлява процесуално нарушение, но не и основание по чл. 47, т. 4, пр. второ ЗМТА – доколкото се твърди именно знанието на отговора и релевираните със същия доводи за неоснователност на иска.
В хода на устните състезания е заявен довод за нищожност на клаузата на чл. 13.1 от ОУ на ДРЗ за физически лица /сам по себе си потвърждаващ идентичността на съдържанието на клаузата към момента на сключването на ДРЗ, с това в представените по делото ОУ, по-късна версия/, в качеството й на неравноправна, съгласно чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143, т. 16 от Закона за защита на потребителите, клауза. Видно от приложените извлечения от Протоколи № 30/11.07.2011 г., № 34/13.09.2012 г. и № 51/20.12.2012 г. на К. и Докладни записки Ц – 01-523/6.07.2011 г. на Дирекция ЗИИП и Ц – 03-8459/19.12.2012 г. на Главна дирекция “ Контрол на пазара „, в съответствие с правомощията й, съгласно чл. 148, т. 1 З., Комисията за защита на потребителите е съдействала за промяна в съдържанието на чл. 13 от ОУ на ДРЗ на физическите лица на ответното дружество, с оглед преодоляване тяхната неравноправност, като с промененото, в съответствие с указанията й съдържание, е въведено единствено правото на избор на ищеца за предприемане защита на произтичащи от ДРЗ права пред компетентен за това съд или пред институционален арбитраж, като е премахната възможността за избор на арбитри ad hoc. Неравноправността на клаузата, досежно правата на потребителя – клиент на търговското дружество заемодател, изводима от новата редакция на
ОУ, се отнася до правото на последния на избор и неограничаване защитата му до такава пред арбитражна институция и при компетентност на институционален арбитраж, какъвто е избраният от кредитора в случая. Неравноправността на клаузата, в аспект на изискуемата изрична писмена форма на арбитражното споразумение, съгласно чл. 7, ал. 2 ЗМТА /коментар в тази насока съдържащ се в докладна записка Ц – 01-423/6.07.2011 г./ не е залегнала в изменението. Самите препоръки /протокол № 21 от 14.06.2012 г. и писмо № Ц – 03-8459 от 25.09.2012 г. от К. до [фирма]/ не са представени. Според настоящият състав, упражненият от кредитора, като ищец в случая, избор на арбитражна институция, както и изборът на институционален арбитраж, а не арбитър ad hoc, се явява в съответствие със съдържанието на променената /санирана/ арбитражна клауза. Самата разпоредба на чл. 143, т. 16 З., на основание която вр. с чл. 146, ал. 1 З. ищцата претендира нищожност, е относима именно към арбитражното споразумение като средство за защита правата на потребителя, в каквато насока са й въведените изменения, в съответствие с препоръките на К., а не към формата на арбитражното споразумение, какъвто е основният довод за липса на валидно арбитражно споразумение, на основание чл. 7, ал. 2, пр. първо ЗМТА.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. М. П., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 10.01.2013 г. от арбитър С. М., по арб. дело № 657/2012 г. по описа на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С.
ОСЪЖДА Т. М. П. да заплати на [фирма], на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение от 690 лева.
Решението не подлежи на обжалване.