Върховният административен съд (ВАС) на Република България – Седмо отделение днес спря съдебното производство по дело №568/2013г. и внесе в Конституционния съд на Република България въпроса има ли несъответствие на текстове от Закона за местните данъци и такси с конституционното изискване гражданите да плащат данъци и такси, установени със закон съобразно техните доходи и имущество в контекста на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Това е право и задължение на Върховния административен съд, когато установи несъответствие между закона и Конституцията, да спре производството по делото и да внесе въпроса в Конституционния съд.
В мотивите си ВАС използва многобройна практика на Съда по правата на човека по съдържанието на правото на мирно ползване на собствеността, което държавите по Конвенцията са длъжни да осигурят на всяко физическо и юридическо лице. Административните съдии са обосновали съмнение относно дължимостта на данък за имот, който по силата на законова норма и акт на МС, не може да се използва от собственика.
Конституционните съдии ще трябва да решат въпроса за нуждата от справедливо равновесие между защитата на правото на собственост и изискванията на обществения интерес – както относно ограниченията на собствеността, така и относно имотните данъци, които се дължат. Това е задължително изискване на правовата държава.
За да се мотивират върховните административни съдии са разгледали въпроса и в исторически план, където е имало съвсем различно законодателно решение в българското право. Съгласно Закона за благоустройството на населените места от 1941 г.(отм.), „за урегулираните и застроени, до одобрението на общия градоустройствен план, недвижими имоти, които изцяло или частично се засягат от мероприятията по плана, не са се плащали данъци”.