Бизнесът ще ползва данъчни облекчения при предоставяне на стипендия на ученици или студенти

430x287Бизнесът ще ползва данъчни облекчения, ако предоставя стипендия на ученици или студенти за не по-малко от 12 и не повече от 24 последователни месеца. Това реши парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.

 

 

Облагаемата печалба на фирмите ще се намалява с размера на изплатените суми за стипендии. Условията за това са към момента на предоставянето на стипендията ученикът или студентът да е в последните два курса на редовно обучение и да не е навършил 25-годишна възраст, както и професията му да има приложение в съответното предприятие. Освен това данъчно задълженото лице трябва да поеме ангажимент за осигуряване на работно място след завършването на учениците или студентите за срок не по-кратък от периода на предоставяне на стипендията. Ако фирмата не предостави възможност за работа на бившия ученик или студент, в следващата година ще трябва да увеличи счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния си финансов резултат с размера на предоставената стипендия. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. Предвидените данъчни облекчения ще се прилагат след постановяване на акт от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи.

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за младежта. Измененията са свързани със структурни промени в Министерския съвет, при които Министерството на физическото възпитание и спорта и Министерството на образованието, младежта и науката са преобразувани съответно в Министерство на младежта и спорта и Министерство на образованието и науката. Депутатите синхронизираха действащата законова уредба на новата структура, като замениха в редица закони наименованията на съответните министерства.

Парламентът отмени задължението на членовете на управителните съвети и контролните органи на представителните работодателски организации и синдикатите да обявяват имуществото си в публичния регистър на Сметната палата. Това стана с приети на първо четене промени в закона за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни и други длъжности. Така депутатите коригираха т.нар. поправка „Яне“, приета в края на 41-то Народно събрание, с която работодатели и синдикални лидери бяха задължени да заявят публично муществото си в регистъра на Сметната палата. Сред мотивите е противоконституционност на текста, а ефектът от приетите от предходния парламент промени „не само не отговаря на обществените нужди и интересите на гражданите, а е насочен към постигане на друг противоконституционен резултат“, пишат вносителите Ваня Добрева, Христо Монов – от Коалиция за България, и група народни представители.

БСП и ДПС запазиха сегашния механизъм за получаване на държавни субсидии от партиите, парламентарни и извънпарламентарни, но заявиха, че размерът трябва и ще бъде намален при приемането на бюджета за 2014 г. Парламентът прие окончателно промени в закона за политическите партии. Мнозинството не прие новата философия на държавно политическо финансиране, предлагана от Георги Кадиев от левицата, който влезе в противоречие с колегите си както от БСП, така и от ДПС. Идеята на депутата беше парите за партиите и коалициите, отпускани от държавата, да бъдат намалени с 50 на сто и да се изчисляват на база брой действителни гласове и брой спечелени мандати. Така за 1 действителен глас политическата партия или коалиция щеше да получава по 6 лв.годишно, вместо досегашните 12 лв., а за 1 спечелен мандат – 45 000 лв. всяка година. Икономията за бюджета на средства от най-големите в момента парламентарни сили /ГЕРБ и БСП/, ако предложението беше одобрено, щеше да е около 4 млн.лв. – т.е. с толкова по-малко пари щяха да получат двете партии. В защита на текста Кадиев цитира и данни, според които в Чехия субсидията е 3, 78 евро на глас, в Канада – 2 долара на година. И това са икономики много по-мощни от нашата, няма обективни критерии, защото няма как да изчислим политическата дейност, отбеляза депутатът. Държавната субсидия за коалициите, представени в парламента, да се разпределя между съставящите ги партии по коалиционно споразумение, а при липса на такова – пропорционално на броя на народните представители от отделните политически сили, записаха още парламентаристите. Министерството на финансите ще превежда дела от субсидията за всяка партия от коалицията в посочена от нея сметка.

Вашият коментар