Върховният административен съд потвърди решение на Комисията за защита на потребителите за наличие на нелоялна търговска практика, извършвана от „БТК” АД. Нелоялността на компанията се изразява в следното: търговецът настоява в официалните си отговори по жалби на потребители, че съществува валидно сключен договор от разстояние за услуга, предоставяна от оператора, докато в официалните си становища до КЗП твърди, че договор не съществува и е допусната техническа грешка.
РЕШЕНИЕ
№ 6785
София, 18.05.2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ АД (БТК) против Решение № 577/29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7533/2012 г., по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 590/20.06.2012 г., на председателя на Комисията за защита на потребителите, като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен.
Процесуалният представител на председателя на Комисията за защшита на потребителите е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил като неоснователна жалбата на БТК срещу Заповед № 590/20.06.2012 г., на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), е забранено на „БТК“ АД да използва нелоялна търговска практика, изразяваща се в следното: да настоява в официалните си отговори по жалби на потребители, че съществува валидно сключен договор от разстояние за услуга, предоставяна от оператора, докато в официалните си становища до КЗП твърди, че договор не съществева и че е допусната техническа грешка. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия, в предписаната форма и са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Не са оборени констатациите , че на потребителите, подали жалби до КЗП, по направено от тях искане за прекратяване на договорни отношения с жалбоподателя е било изпратено официално уведомление, че е налице валидно сключен договор от разстояние в резултат на проведен разговор, вследствие на който са влезли в сила условията по договора и в случай на отказ по него, потребителят ще дължи сума в размер на оставащите месечни вноски поради просрочие. Не е оборено и обстоятелството, че пред КЗП е изразено противоположното становище от дружеството – жалбоподател.
Решението е правилно.
Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика – чл.68г, ал.1 от ЗЗП, изисква да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на някои категории потребители, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена. Разглежданият случай касае двустранна договорна обвързаност, в резултат на едностранни действия на търговеца, без за това да е налице съгласие на потребителя, последиците от което за последния са дължимост на обезщетение или неустойка, съответно – натрапване на нежелан договор за предоставяне на услуга за продължителен период от време, без възможност за предсрочно прекратяване на договора и без знание за датата на сключването му с оглед възможностите по чл.55 от ЗЗП. Уязвимостта на потребителя произтича от механизма, използван от търговеца при сключване на договор от разстояние, без писмено потвърждаване от потребителя, при който по различни причини – незнание, възраст, доверчивост, които търговецът е могъл да предвиди, поради наличието на база данни за потребителя, последният принудително променя икономическото си поведение. Тази практика е нелоялна търговска практика, забранена от закона (арг. от чл.68в от ЗЗП). Нарушено е изискването за добросъвестност при търговските сделки. Последващите действия на търговеца, изразяващи се в представяне в административното производство по издаване на акта, на обсъжданата търговска практика като допусната техническа грешка, сочат на извод за знание за естеството на практиката от страна на търговеца. При условията на чл.168 от АПК съдът е преценил законосъобразността на акта на всички основания по чл.146, обективно и пълно е установил фактическата обстановка, обсъдил е всички относими към предмета на спора доказателства, доводи и възражения. Обосновани са изводите на съда за отсъствие на основания по чл.146 от АПК за отмяна на акта.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София – град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на КЗП следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 577/29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7533/2012 г., по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ АД, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за защита на потребителите, направените по делото разноски, представляващи възнаграждение на юрисконсулт, в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.