Доскоро въпросът дали халюциногенните гъби са годен предмет на престъпленията, свързани с наркотичните вещества (чл.354а и сл. от Наказателния кодекс) имаше преобладаващо еднозначен отговор сред практикуващите юристи. И този отговор беше отрицателен – халюциногенните гъби не фигурират в списъка на наркотичните вещества, следователно те не могат да се предмет на престъпления, свързани с придобиване, държане и др., на наркотици.

Този отговор, във връзка с разрастване на мащабите на производството и разпространението на халюциногенни гъби в България, стана даже част от основанието списъкът на наркотичните вещества да бъде изваден като приложение от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ., бр.30 от 2 април 1999г., в сила от 03 октомври 1999 г.) и да бъде поставен в Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г., обн. ДВ., бр.87 от 4 ноември 2011г., в сила от 10.11.2011 г.). Тази промяна в законодателството може да се определи като показателна за намеренията на законодателя. Тя обаче се оказва до голяма степен излишна, като се има предвид две присъди на Софийския градски съд (СГС) по НДОХ №5875/2011 г., с които два различни състава на съда по един и същ казус приемат еднозначно, че не самата халюциногенна гъба, а съдържащото се в нея вещество „псилоцибин“ е наркотично.

Наказателното производство, по което са постановени обсъжданите съдебни актове, е образувано през 2006 г. по данни от журналистическо разследване на Нова телевизия. Журналистка от тази медия се свързва с администратор на сайт в интеренет, който предлага халюциногенни гъби, уговаря среща и я заснема при провеждането й, а впоследствие предава закупените гъби в столично районно управление на МВР.

Изясняването на фактите какво растение е халюциногенната гъба и какво въздействие има нейната консумация върху човешкия организъм, безспорно изисква използването на специални знания и опит в области извън правото. Назначените в хода на наказателното производство експертизи – физико-химични и биологично – микологична, обобщено дадоха следната информация:

• гъбата Psilocybe cubensis се използва като естествен наркотик и в България, внесена или култивирана , тъй като съдържа психотропните вещества псилоцибин и псилоцин , производни на лизергиновата киселина. Наличието на псилоцибин в изследвания гъбен материал, плодни тела и части от тях, се доказва и от установеното характерно посиняване на тъканите в шапката, пънчето и месото. Именно съдържанието на веществото „псилоцибин“ дава и латинското наименование на гъбата.
• процентното съдържание на веществото е различно в зависимост от това на какъв етапа на растежа е гъбата и не се разгражда под влияние на атмосферни условия, защото има стабилна фосфатна група, която стабилизира токсина;
• именно веществото псилоцибин предизвиква при консумацията на  гъбата ефекта върху човешкия организъм. Въздействието му е върху настроението и възприятията към стимулиране или потискането им в зависимост от обстановката, настроението и очакванията на употребяващия гъбата (тези ефекти дават и разговорното наименование на тази гъба като „магическа гъба“).
• приемът на псилоцибин предизвиква и халюцинации, поради което веществото е отнесено в групата на халюциногените, която включва още и LSD и мескалин;
• употребата на псилоцибин създава зависимост.

Именно тези характеристики са основанието за включването на псилоцибина в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина„, с общоприето международно непатентно наименование „псилоцибин“ и систематично наименование (IUPAC) [3- (2- диметиламиноетил) индол-4-ил] дихидрогенфосфат. Това вещество е част от Списъка както по времето, когато този списък е приложение към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, така и понастоящем в списъка към Наредбата. Точно на този въпрос и двата съдебни състава са отделили специално внимание в мотивите на актовете си.

При наказателноправното определяне на предмета на престъплението по чл.354а и следващите от НК, в случая с халюциногенните гъби намира приложение една по-усложнена конструкция, в сравнение с типичните случаи на предмет на престъпленията, свързани с наркотичните вещества. Според вещите лица, веществото „псилоцибин“ няма самостоятелно съществуване в природата, а съществува само в халюциногенната гъба. Така гъбата придобива качеството на „препарат“ по смисъла на § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, т.е. тя е  „материал, в което и да е физическо състояние, съдържащи едно или няколко наркотични вещества в терапевтични или нетерапевтични дози„. Затова, за целите на наказателното производство следва да се укаже изрично, че предметът на престъплението по чл.354а и сл. от НК е наркотичното вещество „псилоцибин“, което се съдържа в препарата „гъба от рода Psilocybe cubensis“.

За съжаление, поради допуснати съществени процесуални нарушения присъдата на първоинстанционния съд по казуса, в рамките на чието решаване е обсъждан този въпрос, е оправдателна и е потвърдена от въззивния Апелативен съд -София. Това обаче съвсем не прави безпредметно ангажирането на вниманието на юридическата аудитория с материалноправната част на това решение, защото е важно да стане известно на по-голям кръг от правоприлагащите органи, че нормативно решение има и няма пречка за създаването на константна практика за противодействие срещу явлението производство и разпространение на халюциногенни гъби.

Източник Правен свят