Върховният административен съд се произнесе в полза на решение на Комисията за защита на потребителите за наличие на нелоялна търговска практика от страна на „БТК” АД. Компанията действа некоректно като отправя предложение на свои клиенти за сключване на договор за продажба от разстояние с определени параметри на услугата, а впоследствие предоставя услуга с други параметри. Детайлната информация за това какво включва услугата, обаче, се представя на потребителя писмено едва след сключването на договора по телефона. Производството пред Комисията за защита на потребителите е образувано по жалби на потребители на телефонни услуги във връзка с покани на телекома за сключване на договори от разстояние за ползване на такива услуги в пакетни оферти.

РЕШЕНИЕ

№ 7541
София, 04.06.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Производството е образувано по касационната жалба на „Българска телекомуникационна компания“ АД, гр. София против решение № 7147 от 20.12.2012 год., постановено по адм.д. № 10843/ 2012 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1141/ 1.10. 2012 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която се забранява на дружеството да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, изразяваща се в отправяне на предложение за сключване на договор за продажба от разстояние с определени параметри на услугата, като впоследствие се предоставя услуга с други параметри, описани в писмена информация, която доставчикът предоставя на потребителя след сключването на договора по телефона. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му.

Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

За да се произнесе, първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка, която не следва да се излага повторно.

Производството пред Комисията за защита на потребителите е образувано по жалби на потребители на телефонни услуги във връзка с покани на „БТК“ АД за сключване на договори от разстояние за ползване на такива услуги в пакетни оферти. След извършената проверка от служители на КЗП са изготвени констативни протоколи. Въз основа на събраните доказателства и обясненията на търговеца органът е установил наличието на нарушение на чл.68г от ЗЗП.

С обжалваното решение е прието, че процедираната от касатора търговска практика е нелоялна, като установената по делото фактическа обстановка сочи на осъществяване на фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката за значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. Първоинстанционният съд е извършил съдебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, анализирайки подробно целия комплекс от фактори и е достигнал до правилния извод, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителите.

Нормата на чл. 52, ал.1, т.7 от ЗЗП налага задължение на търговеца да предостави на потребителя своевременно и преди сключването на договора информация за правото му да се откаже от договора и условията, при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана. Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗЗП доставчикът потвърждава в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл.52, ал.1 от ЗЗП не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора. В случая това задължение е изпълнено от страна на „БТК“ АД и до потребителите е достигнало в писмен вид предложението и условията, при които договорът да бъде сключен. Но както административният орган, така и съдът са достигнали до съответния на доказателствата извод, че има явна разлика в предлаганите от дружеството параметри и условия при отправяне на предложенията до потребителите от разстояние и изпратените им писмени договор. Конкретно установените факти не са оборени от жалбоподателя, а твърденията му за допуснати технически грешки не се доказват по несъмнен и категоричен начин в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните неблагоприятни последици, разпоредбата на чл. 68в от същия закон забранява използването на такава. Председателят на КЗП забранява с нарочна заповед прилагането й, когато установи, че търговската практика е нелоялна по смисъла на закона.

Според легалната дефиниция на понятието „добросъвестност и професионална компетентност“ по §13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на §13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.

Правният извод на съда, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните възражения на дружеството в обратния смисъл са неоснователни.

С оглед спецификата и характера на дейността на търговеца съдът правилно е посочил, че осъществяваната от дружеството търговска практика в случая не отговаря на изискването за „добросъвестност и професионална компетентност“. Съдът правилно е посочил, че от жалбите, събраните по преписката писмени доказателства и констативните протоколи може да се направи извод за съществено изменение на икономическото поведение на потребителите по смисъла на §13, т. 25 от ПЗР на ЗЗП, предвид предизвиканите фактически пречки за реализиране на правото им на отказ и търпените в тази връзка неудобства вследствие на търговската практика на дружеството.

Твърдението на касатора, че в заповедта на КЗП липсва разпоредителна част, т.е. не е ясно дали информацията следва да се допълни, измени или премахне изцяло е неоснователно. Нито КЗП, нито съдът са компетентни да посочват условията на потребителските договори. В правомощията им е установяване на тяхната незаконосъобразност и в какво се изразява тя, както и постановяване необходимостта от преустановяването на нарушението. От безспорно установените факти и обстоятелства във връзка с приетата търговска практика се извежда и конкретното нарушение на дружеството и именно въз основа на тези констатации административният орган е постановил забраната.

Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските за настоящата инстанция, на основание чл. 228 от АПк, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв.
Воден от горното, Върховният административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7147 от 20.12.2012 год., постановено по адм.д. № 10843/ 2012 год. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ АД, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. София, площад „Славейков“ № 4а направените по делото разноски в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
Решението е окончателно.