Делото за тройното убийство в столичния кв. „Гео Милев“ отпреди 16 години приключи с окончателна присъда от 18 години затвор за единствения подсъдим Димитър Кънчев. Това става известно от решение на Върховния касационен съд (ВКС) от понеделник, с което се последната инстанция потвърждава присъдата на Софийския апелативен съд от май 2011 г.
Кънчев е подсъдим за това, че на 2 март 1997 г. е убил баща си Николай, втората му съпруга Миглена и доведения си 4-годишен брат Николай. Според обвинението той е застрелял възрастните, прерязал гърлото на момчето и след това намушкал мъжа и жената.
Процесът срещу Кънчев, който се гледа за пети път от ВКС, стана емблематичен с тежките пропуски на разследващите, ръководени от тогавашния шеф на отдел „Убийства“ Ботьо Ботев.
Само 36 часа след убийството Кънчев, който тогава е на 17 години, прави пълни самопризнания и води разследващия екип до контейнера за смет, в който е изхвърлил кожените ръкавици, които е носил по време на убийството. В контейнера е намерено и счупеното огледало от колата на бащата и портмонето му, за които Димитър Кънчев също признава, че е изхвърлил. Според прокуратурата убийството е било провокирано от скандал между бащата и сина. Димитър Кънчев дължал 540 000 неденоминирани лева. Решил да вземе пистолета на баща си и да го продаде, но Николай Кънчев го хванал и затова Димитър избил цялото семейство.
През годините делото четири пъти приключваше с оправдателни присъди в Софийския апелативен съд (САС – първата от 1999 г.), които биваха отменяни от ВКС. Основен момент и в съдебните следствия, и в досъдебното производство бяха самопризнания на Кънчев.
Разследването на убийството се води от тогавашния шеф на сектор „Тежки престъпления срещу личността“ в ДНСП Ботьо Ботев, Богдан Карайотов и Димитър Димитров.
Ботев и Карайотов са хората, пред които Кънчев прави пълните самопризнания. Впоследствие Кънчев се отказа от тях, а те бяха многократно оспорени от защитата, защото били изтръгнати, след като подсъдимият бил упоен с диазепам. Освен това разпитите са водени в отсъствието на адвокат.
В решението на ВКС от понеделник се уточнява, че според последните специални правила в НПК (производството е пето по ред пред съда) ВКС има правомощията на въззивна инстанция, която трябва да реши делото, без да го връща.
Затова съдът назначи и прие две експертизи – графологическа, която потвърждава, че под протоколите за разпити на Кънчев има подписи на негови адвокати и съдебномедицинска за въздействието на диазепама върху поведението на човек.
„В конкретния случай диазепамът най-вероятно е подействал, за да свали напрежението и тревожността у пациента, но не са установили данни за нарушение на съзнанието му, дезориентация, илюзорно преобразуване на реални възприятия или налудно интерпретиране на факти или събития. Поради липса на данни по делото и обективна невъзможност такива да се установят /с оглед на това, че първото следствено действие –разпита на подсъдимия в качеството му на свидетел е започнал късно вечерта на 3.03.1997 г./, вещите лица не са имали база за отговор на въпроса за времевия интервал на въздействие на медикамента“, пишат съдиите и уточняват, че „непълнотата не е съществена, тъй като описаното въздействие на диазепама по-скоро прави пациента по-адекватен, отколкото дезориентиран“. В решението на ВКС се уточнява, че самопризнанията са подкрепени от множество други преки и косвени доказателства.
„Следователно медицинската интервенция спрямо подсъдимия Д. К., чрез инжектиране на медикамента диазепам на 3.03.1997 година, преди отвеждането му в съответното поделение на МВР за оперативно разследване, не води до изменение на изводите на проверявания съд относно неговия личностен облик“, става ясно още от решението.
Източник dnevnik.bg