Днес Европейската комисия предложи мерки, с които да се гарантира по-доброто прилагане на законодателството на Европейския съюз (ЕС) относно правото на хората да работят в друга страна членка и по този начин да се улесни упражняването на техните права на практика. В момента постоянни проблеми създава непознаването на правилата на ЕС от страна на работодателите в обществения и частния сектор, без оглед на това дали националното законодателство е съобразено с тези правила или не. Това непознаване или неразбиране на правилата често води до дискриминация въз основа на националност. Хората също така не знаят към кого в приемащата държава членка да се обърнат, когато срещнат проблеми във връзка с правото им на свободно движение.

Целта на предложението е да се преодолеят тези пречки и да се помогне за предотвратяване на дискриминацията срещу работници въз основата на националност, като се предложат практически решения.

Ако бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета, предложението ще помогне да се гарантира реално и ефективно прилагане на съществуващото законодателство. Държавите-членки ще трябва да:

създадат национални центрове за контакт, предоставящи информация, помощ и съвети, така че работниците мигранти и работодателите в ЕС да познават по-добре правата си;

• предоставят подходящи средства за правна защита на национално равнище;
• дадат възможност на профсъюзите, неправителствените и други организации да започват административни или правни процедури от името на отделни работници в случаи на дискриминация;
• предоставят по-добра информация за работниците мигранти и работодателите в ЕС като цяло.

В момента 3 % от работната сила в ЕС – или 9,5 млн. души – работят и живеят в друга страна от Съюза. Други 1,2 млн. живеят в една страна от ЕС, а работят в друга. На хората, които искат да работят в друга страна, често им липсва защита и информация в приемащата държава от ЕС. Поради това те могат да се сблъскат с трудности по отношение на достъпа до работно място или социални преимущества или във връзка с условията на труд. Допитване Евробарометър от септември 2011 г. показа, че 15 % от гражданите на ЕС не биха желали да работят в друга страна от Съюза, тъй като смятат, че има твърде много пречки. Сред тях са:

• различни условия за наемане на работа;
• свързани с националността условия за достъп до определени позиции;
• различни условия на труд на практика (като заплащане, възможности за кариера, ранг);
• зависимост на достъпа до социални преимущества от условия, чието изпълнение е по-лесно за граждани на дадената държава, отколкото за граждани на друга държава-членка на ЕС (напр. условие за пребиваване);
• професионални квалификации и опит, придобити в други страни членки, не се вземат предвид или се вземат, но по различен начин.

Освен че имат последици в личен и професионален план за засегнатите лица, тези препятствия също така се отразяват негативно на тяхното интегриране на трудовия пазар и в обществото на приемащата държава.

Правото на гражданите на ЕС да работят в друга страна от Съюза, залегнало в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), включва правото да не бъдат дискриминирани въз основа на националност, що се отнася до достъпа до заетост, заплащането и другите условия на труд. В Регламент (ЕС) № 492/2011 са посочени подробно правата, произтичащи от свободното движение на работници и са определени конкретни области, в които дискриминацията въз основа на националност е забранена, особено що се отнася до:

• достъп до заетост;
• условия на труд;
• социални придобивки и данъчни облекчения;
• достъп до обучение;
• членство в профсъюзи;
• жилищно настаняване;
• достъп до образование за децата.

Както член 45 от ДФЕС, така и Регламент (ЕС) № 492/2011 са пряко приложими в страните членки, но целта на новото предложение е да се подобри и подсили практическото им прилагане. Предложението ще постигне това чрез създаване на обща рамка от съответни разпоредби и мерки за улесняване на по-доброто и еднакво прилагане на правата на свободно движение на работниците и членовете на техните семейства, произтичащи от правото на ЕС. Независимо от това предложение, Комисията – като пазител на Договора – ще продължи също така да открива процедури за нарушения срещу страните членки, когато това е необходимо – в случаи, когато националното законодателство не е приведено в съответствие с Договора и Регламента.

Трудовата мобилност в ЕС е от полза не само за работниците, но и за икономиките на страните членки. Тя е от полза за приемащите страни, тъй като позволява на компаниите да попълват свободните работни места, които иначе биха останали незаети. Няма доказателства, че работниците мигранти отнемат работни места от работниците в приемащата страна. Те произвеждат стоки и предоставят услуги – нещо, което иначе не биха могли да правят. Мобилността е от полза и за родните страни на мигрантите, тъй като позволява на хора, които иначе биха имали по-малка възможност да работят, да си намерят работа и по този начин да осигурят финансова помощ за своите семейства в родината и да придобият умения и опит, които в противен случай не биха придобили. Когато по-късно работниците мигранти се завърнат в родината си, те използват този опит.