В Закона за чужденците в Република България  се урежда налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) – забрана за напускане на страната, на чужденец, който има задължения над 5000 лв. към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени, или има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат такива задължения, в случай че не е представено надлежно обезпечение.

Омбудсманът напомня, че аналогични разпоредби по отношение на български граждани се съдържаха в Закона за българските лични документи (чл. 75, т. 5 и т. 6) и КС ги обяви за противоконституционни с Решение № 2/31.03.2011 г. по к. д. № 2/2011 г. КС приема, че оспорените норми не са съобразени с принципа на пропорционалност и излизат извън позволените рамки на чл. 35, ал. 1 на Конституцията (КРБ). Според основния закон, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Съдът посочва, че удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното парично вземане в патримониума на съответния кредитор.

Според КС „законова уредба, по силата на която чрез ПАМ автоматично и неопределено във времето се ограничава основното право на гражданина свободно да напуска страната, съставлява прекомерно, неподходящо правно средство за постигане на целта”.

В искането си до КС омбудсманът пише: „Съгласно чл. 26, ал. 2 от Конституцията, чужденците, които пребивават в страната, имат всички права и задължения по КРБ, с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.Намирам, че нормативна уредба, която допуска прилагането на аналогична принудителна административна мярка, установена за противоконституционна относно българските граждани, по отношение на чужденци, пребиваващи в Република България, противоречи на основния закон”. Той напомня, че тази уредба не съответства и на нормата на чл. 2 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), според която всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закон и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Атакуваните от омбудсмана разпоредби от ДОПК дават възможност на органа, установил публичното вземане, съответно на публичния изпълнител, да поискат от органите на МВР да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. „Предвид факта, че с Решение № 2/2011 г. КС установи противоконституционността на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД и на налагането на подобни ограничителни мерки по отношение на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи намирам, че тези разпоредби противоречат на чл. 35, ал. 1 от КРБ и на чл. 2 от Протокол № 4 към ЕКЗПЧ”- пише Константин Пенчев.