Националният омбудсман изпрати препоръка до министъра на труда и социалната политика да бъде осигурен реален достъп до правото на социална закрила на най-нуждаещите се лица, чрез предоставяне на възможност за извършване на социална оценка и социална анкета по настоящ адрес, предадоха от пресцентъра на институцията.

Повод за писмото са жалби от граждани срещу изискването за отпускане на всички видове социални помощи имесечни добавки за социална интеграция единствено по постоянния адрес на правоимащите лица. Жалбоподателите отбелязват, че въведеният ред ограничава нуждаещите се да получават необходимата им подкрепа от дирекциите „Социално подпомагане” в страната, като при всяка промяна на местожителството им, породено много често от влошаване на здравословното състояние и приемане за лечение в болнични заведения в други населени места, е обективно невъзможно да им бъде извършена социална анкета или социална оценка по постоянен адрес.

Омбудсманът напомня за позицията си, заявявана както пред министъра, така и пред народните представители чрез годишните доклади от 2010 г. и 2011 г., че с въведеното изискване за извършване на социална анкета и социална оценка единствено по постоянен адрес, без да е уредена възможността това да се прави и по настоящ адрес, се ограничава правото на гражданите на социална подкрепа в момент, в който са най-уязвими и не могат да се справят сами. „Системата на социалното подпомагане е създадена да оценява и да отговаря на потребностите на лицата в затруднено финансово положение и изискването за постоянен адрес не може да бъде единствено и само по себе си условие за отказ да бъде предоставена социална помощ. Безспорно е, че адресната регистрация предотвратява злоупотреби с публични средства, но същият ефект би се постигнал при наличие на единен регистър на лицата, които се подпомагат от социалните служби в страната” – категоричен е Константин Пенчев. Според него въведеното правило възпрепятства и хората с увреждания да се ползват от предвидената социално-икономическа защита, като ограничава възможностите им за активно социално включване: „Особено силно е отражението върху правата на лицата с увреждания, които работят или учат в други населени места, както и на тези, които са настанени в институции или в лечебни заведения на територията на други общини за по-дълъг период. Поради обстоятелството, че хората не могат да бъдат намерени на посочения по лична карта адрес, не се извършва социална оценка и се отказва отпускане на интеграционни добавки”.

Омбудсманът подчертава, че изпълнението на препоръката му ще гарантира равенството на хората с увреждания пред закона и ефективното упражняване и защита на основните им човешки права, регламентирани в ратифицираната наскоро от България Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Той напомня и за становището на Комитета на министрите, че „пример за нарушаване на ал. 2 на разпоредбата на чл. 13 от Европейската социална харта е въвеждането на изискването лицата, подаващи молби за социално подпомагане, да имат постоянен адрес, което води до лишаване от правото им на социална закрила”.