С разпореждане от 31.07.2012 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано тълкувателно дело № 6/12 г. на Гражданска и Търговска колегия на ВКС за приемане на тълкувателно решение по някои въпроси, свързани с определянето и присъждането на таксите и разноските в гражданския процес. С писмо изх.№ 1157/ 04.09.2012 г. и.ф. председател на Софийски районен съд е сезирал председателя на ВКС с противоречива практика на съставите на СРС и по други въпроси, отнасящи се до определяне на дължимата държавна такса по някои искове.

Според  съдиите Таня Райковска и Красимир Влахов е необходимо уеднаквяване на съдебната практика по редица въпроси, свързани с определянето и присъждането на таксите и разноските в гражданския процес, както следва:

1. Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е
представила доказателства за изплащането му, и как следва да бъде доказано неговото изплащане- чрез представяне на нарочен документ /разписка, платежно нареждане и пр./, или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено.

2. Необходимо ли е страната да представя списък на разноските, когато е направила в производството само един разход, за който представя доказателства.

3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в Пар.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата, или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер.

4. Кога следва да бъдат присъдени направените от молителя разноски в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение в случай, че молбата е уважена- с решението за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, или с решението по съществото на спора.

5. Подлежат ли на присъждане с определението, постановено по молба за обезпечаване на иска, направените от страните в това производство разноски, или тези разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход.

6. Как се определя размера на възнаграждението на особен представител на разноски на ищеца /чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК/.

7. Дължи ли се държавна такса за подадена жалба от особен представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК.

8. Допустимо ли е да се иска допълване на съдебното решение в частта за разноските при липса на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

9. Недопустима или неоснователна е молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК.

10.Дължат ли държавните учреждения държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния служител, или са освободени от такава такса на основание чл.84, ал.1, т.1 ГПК.

11.Допустимо ли е претенцията за разноски по чл.80 ГПК да бъде заявена с писмената защита по чл.149, ал.3 ГПК.

12.Кой е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК при обжалване- администриращият жалбата съд или съдът, до който същата е адресирана.

13. Кой е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК- административният ръководител на съда или съдебният състав, разглеждащ делото.

14. Кой е началният момент, от който започва да тече срока по чл.248, ал.1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва.

15. Приравнено ли е по значение на влязла в сила присъда по смисъла на чл.83, ал.1, т.4 ГПК решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание.

16. Как се определя минималния размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес- по чл.7, ал.1, т.1 или по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

17. Дължи ли се държавна такса за въззивна жалба срещу решение на първоинстанционен съд за допускане на съдебна делба.

18. Какъв е размерът на държавната такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.

19. Понятието “разноски по прехвърлянето на имота” по смисъла на чл.364, ал.1 ГПК, за които съдът осъжда ищеца да заплати в полза на държавата при уважаване на иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по чл.19, ал.3 ЗЗД, включва ли и нотариална такса.

С разпореждане от 04.09.2012 г. е допълено разпореждането за образуване, като са включени  в предмета на тълкувателното дело и следните въпроси:

1. Какъв е размерът на дължимата държавна такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно основание- например договор за наем, заем, лизинг, който впоследствие е прекратен или развален, както и при предявен иск за предаване на вещ, чието предаване е дължимо на облигационно основание.

2. Какъв е размерът на дължимата държавна такса по дела, съставляващи спорна съдебна администрация.

3. Какъв е размерът на държавната такса в производството за налагане на мерки за защита от домашното насилие /чл.11, ал.2 и 3 ЗЗДН/.