Договорът за учредяване на особен залог върху промишлен дизайн е писмено съглашение, по силата на което притежателят на промишлен дизайн (наричан Залогодател) го залага за обезпечаване на свое задължение по друг договор, в резултат на което заложният кредитор придобива правото да се удовлетвори предпочтително от цената на заложеното имущество или от сумата, получена при неговото отчуждаване.

Договорът за особен залог на промишлен дизайн се сключва на основание чл. 26б от Закона за промишления дизайн във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за особените залози.

Характерно за този договор е, че:

– не се предава реално обектът на обезпечението, а Залогодателят може да продължи използването на дизайна в обичайната си дейност;

– договорът е акцесорно съглашение, което се сключва, за да обезпечи вземането на кредитора по основния договор. В този смисъл, договорът няма самостоятелен характер, а неговото действие е подчинено изцяло на основния договор;

– договорът подлежи на вписване в Държавния регистър на промишлените дизайни към Патентното ведомство. За регистърното производство се прилагат правилата на чл. 26 – 31 от Закона за особените залози.

Обект на договора е правото върху промишлен дизайн, което е възникнало за Залогодателя след регистрация на промишления дизайн в Патентното ведомство (считано от датата на подаване на заявката за регистрация). В обхвата на правната закрила се включва само видимият външен вид на продукта или част от него, който е нов и оригинален; регистрацията не касае техническите характеристики на продукта или метода на неговата изработка. За да удостовери качеството си на притежател на дизайна, Залогодателят трябва да представи удостоверение, издадено от Патентното ведомство.

Учредяването на особен залог върху обекти на индустриалната собственост (патенти, търговски марки, промишлен дизайн, полезни модели и др.) наред със залога върху вземания, движими вещи, дял от търговски дружества и др. е сравнително ново законодателно решение, което отчита значимостта и високата стойност на правата върху тези обекти.

Страните по договора са „залогодател“ и „заложен кредитор“. Залогодател може да бъде както търговец или лице по чл. 2 от ТЗ, така и физическо лице, което не е търговец (изключението е въведено изрично за обекти на индустриалната собственост счл. 3, ал. 3 от Закона за особените залози). Залогодателят трябва да бъде притежател на промишления дизайн, който служи за особен залог (доказва се с удостоверението от Патентното ведомство). Залогодателят е длъжник по основния договор, за обезпечаването на който се сключва настоящият договор за особен залог.

Заложен кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което приема залога на промишления дизайн като обезпечение на свое вземане (индивидуално или родово определено, изискуемо или бъдещо) по основния договор. За предпочитане е в договора за особен залог вземането да бъде конкретно и ясно описано с размер, падеж, лихви и т. н.

Договорът за особен залог на правото върху промишлен дизайн е формален договор – той се сключва задължително в писмена форма (чл. 2 от ЗОЗ). Той поражда действие за страните от датата на неговото подписване, но за да има действие за третите лица, договорът трябва да бъде вписан в Държавния регистър на промишлените дизайни към Патентното ведомство по искане на една от страните (чл. 19а във връзка с чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ и във връзка с чл. 26б, ал. 3 от ЗПД). За вписването се прилагат правилата на Закона за особените залози.

Образец на договор за особен залог на промишлен дизайн може да видите в системата Apis Web