НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:

Местно физическо лице извършва консултантски услуги в страната и чужбина. В това си качество то е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС.

За извършваните услуги лицето получава възнаграждение и допълнителни суми за пътни разходи, храна и настаняване (командировъчни разходи).

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Следва ли при определяне на данъчната основа по ЗДДС, да се включват сумите за командировъчни разходи и на какво основание?

2. Следва ли тези командировъчни разходи да се третират като доход, който подлежи на деклариране и облагане по чл. 50 от ЗДДФЛ и къде следва да се отразят в декларацията?

 

РАЗЯСНЕНИЕ № 53–00–328 от 15.06.2012 г. относно данъчното третиране на командировъчни разходи

 

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

По смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, данъчната основа се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.

В конкретния случай от двете страни е договорено получателят на услугата да заплати разходите за командировка, като съпътстващи разходи, с които следва да се увеличи данъчната основа на доставката по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Документирането на доставката на услуга се извършва чрез издаването на фактура, предвид разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. При възникване на основание за промяна на данъчната основа следва да се приложат разпоредбите на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки кредитно известие.

По втори въпрос:

Разходите за пътни, дневни и квартирни пари, свързани с услугите, извършвани от лица по извънтрудови правоотношения, могат съобразно договореното да бъдат:

– за сметка на възложителя, т. е. да представляват счетоводен разход за командироващото предприятие и съответно доход за командированото лице или

– за сметка на изпълнителя по договора.

На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Необлагаемите доходи са изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от него регламентира, че не подлежат на облагане получените суми за:

– командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и

– дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лица по трудови правоотношения.

С цитираната разпоредба (по отношение на пътните и квартирните пари) е въведен принципът за документална обоснованост с оглед данъчното им третиране като облагаем или необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. За да не подлежат на облагане, разходите за пътуването и престоят трябва да бъдат документално обосновани чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), както и чрез надлежно оформена заповед за командироване. Що се касае до дневнитекомандировъчни пари, за облагаем доход се считат сумите, представляващи превишение над двукратния размер на дневните командировъчни пари, който е определен с нормативен акт, за лица по трудови правоотношения.

Доколкото в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ се използват понятията командировъчни пари – пътни, дневни и квартирни, следва да се има предвид, че нормативните актове, регламентиращи командировките в страната и чужбина са Наредбата за командировките в страната (в сила от 01.08.1987 г.) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (в сила от 01.07.2004 г). Реализирането и документирането на командировките в страната и в чужбина се осъществява в съответствие с посочените наредби, посредством издаването на заповед от командироващото предприятие, в която се определят условията за командироване.

В конкретния случай се касае за изплатени от чуждестранно лице суми (извън хонорарите), които покриват разходите за хотел, храна и транспорт. Тези суми не могат да се определят като командировъчни, тъй като не са изплатени съобразни нормите на вътрешното ни законодателство.

Доколкото тези доходи не могат да се причислят към някои от необлагаемите, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ доходи, същите заедно с изплатените възнаграждения (хонорари) по договора подлежат на облагане по реда на чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, т. е. приспадат се 25 на сто разходи за дейността за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Тъй като консултантските услуги са извършени извън територията на страната, доходите от тези услуги са от източник в чужбина и следва да се декларират в приложение № 3а на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001а).

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).