62011CJ0015

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

22 На 30 януари 2008 г. жалбоподателят в главното производство г-н Sommer иска да бъде издадено разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент в Австрия, който повече от една година пребивава там, за да го наеме като шофьор на непълно работно време за 10,25 часа седмично и с възнаграждение от 349 EUR месечно. Студентът трябва да извършва нощни доставки във Виена.

23 Това искане е отхвърлено с решение на Arbeitsmarktservice Wien от 8 февруари 2008 г. на основание член 4, параграф 6, точка 1 от Закона за трудовата заетост на чужденците. Г-н Sommer подава жалба по административен ред срещу това решение, като поддържа, че други търсещи работа лица отказват да извършват такава дейност, тъй като самостоятелното й упражняване не обхваща достатъчно часове работа седмично или акцесорното й упражняване не е съвместимо с дейност на пълно работно време.

24 С решение от 17 март 2008 г. Arbeitsmarktservice Wien отхвърля тази жалба по административен ред на основание член 66, параграф 4 от Административнопроцесуалния кодекс (Allgemeines Verwaltungsverfahrensgesetz) във връзка с член 4, параграф 6 от Закона за трудовата заетост на чужденците. В мотивите на решението се посочва, че максимално допустимият брой чуждестранни работници, определен на 66 000 за федерална провинция Виена, вече е превишен допълнително със 17 757 чуждестранни работници.

25 Г-н Sommer подава жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, която установява, на първо място, че съгласно буквалното тълкуване на член 1, буква a) във връзка с член 2, буква a) от Директива 2004/114 приложното поле на тази директива не обхваща българските граждани, тъй като поради присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. те вече нямат качеството на „граждани на трети страни“. При положение че преди това присъединяване българските граждани са се ползвали като граждани на трети страни от предвидените в Директива 2004/114 права, отказът да бъде издадено разрешение за наемане на работа след присъединяването би могъл да доведе до утежняване на правното им положение или до по-неблагоприятното им третиране в сравнение с това на студентите от трети страни, което изрично е забранено с параграф 14, точка 1 от приложение VI към Протокола за приемане. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва принципа, прогласен в трета алинея от същия параграф 14.

26 На второ място запитващата юрисдикция посочва, че по силата на националното право, а именно на член 4, параграф 1 от Закона за трудовата заетост на чужденците, преди да се издаде разрешение за наемане на работа, следва да се провери дали положението и развитието на пазара на труда допускат наемането на работника и дали то не противоречи на важни обществени интереси или интереси на икономиката. Освен това по силата на параграф 6 от същия член в случай на превишаване на нормативно определения максимален брой наети на работа чужденци разрешение за наемане на работа може да бъде издадено само ако са изпълнени някои допълнителни условия. Посочената юрисдикция уточнява, че проучването на положението и развитието на пазара на труда, както и проверката дали са налице важни обществени интереси или икономически интереси трябва да се извършва системно, а не само в изключителни случаи, и поставя въпроса дали подобна правна уредба не противоречи на разпоредбите наДиректива 2004/114.

27 При тези условия Verwaltungsgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Приложима ли е Директива 2004/114[…] в Австрия по отношение на български студент, с оглед параграф 14, първа или трета алинея от точка 1[, озаглавена] „Свободно движение на хора“ от приложение VI[, озаглавено] „Списък по член 20 на Протокола: преходни мерки — България“?

2) При положителен отговор на първия въпрос, допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2004/114, съществуването на национална правна уредба като приложимите в главното производство разпоредби от Закона за трудовата заетост на чужденците, която във всички случаи предвижда да бъде проучено положението на пазара на труда, преди да бъде издадено разрешение на работодател да наеме на работа студент, пребиваващ на федералната територия вече повече от една година […], и освен това обвързва издаването на разрешението за наемане на работа с допълнителни условия в случай на превишаване на определения максимален брой наети на работа чужденци?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

28 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали точка 1, параграф 14 от приложение VI към Протокола за приемане трябва да се тълкува в смисъл, че по време на преходния период, предвиден в същата точка 1, параграф 2, първа алинея, условията за достъп до пазара на труда на българските студенти не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са посочени в Директива 2004/114.

29 В това отношение следва да се отбележи, че приложното поле на Директива 2004/114 спрямо лицата, определено в член 3, параграф 1 от нея, обхваща гражданите на трети страни, които кандидатстват за прием на територията на определена държава членка с учебна цел, като съгласно дефиницията в член 2, буква a) от същата директива понятието „гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Европейския съюз по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора.

30 Както подчертава запитващата юрисдикция, след присъединяването на Република България към Съюза на 1 януари 2007 г. българските граждани престават да бъдат граждани на трета страна и стават граждани на Съюза, поради което, считано от тази дата и следователно към датата на отправяне на разглежданото в главното производство искане за разрешение за наемане на работа, а именно към 30 януари 2008 г., българските граждани вече не са обхванати от приложното поле на тази директива спрямо лицата.

31 Към 30 януари 2008 г. обаче Директива 2004/114 е била в сила от 12 януари 2005 г. и предвиденият срок за транспонирането й от държавите членки е изтекъл на 12 януари 2007 г. Следователно към 30 януари 2008 г. достъпът на студенти, граждани на трети страни, се урежда от разпоредбите на Директива 2004/114.

32 Съгласно точка 1, параграф 2, първа алинея от приложение VI към Протокола за приемане, по време на преходен период, който може да продължи евентуално до пет години след датата на присъединяването, достъпът на българските граждани на пазара на труда в държави членки се урежда национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, за регулиране достъпа на български граждани до техните пазари на труда.

33 Въпреки това и независимо от предвидената в параграф 14, първа алинея от посочената точка 1 клауза „standstill“, във втора алинея на същия параграф във всички случаи се предвижда прилагане на принципа на преференции за гражданите на Съюза, по силата на който държавите членки са длъжни, независимо от взетите през преходния период мерки, да предоставят преференции при достъпа до техните пазари на труда на работниците, които са граждани на държави членки, в сравнение с тези, които са граждани на трети страни. Съгласно тази разпоредба българските граждани трябва да се ползват не само от същите условия на достъп до пазара на труда в държавите членки като гражданите на трети страни, но и от преференциално третиране в сравнение с тях.

34 Както бе посочено в точка 31 от настоящото решение, на 30 януари 2008 г. — датата на подаване на разглежданото в главното производство искане за разрешение за наемане на работа, достъпът на гражданите на трети страни на пазара на труда в държавите членки се урежда от разпоредбите на Директива 2004/114.

35 Ето защо от клаузата за преференции следва, че към посочената дата българските граждани са имали право да им се предостави достъп до пазара на труда при условия, които не са по-ограничителни от предвидените в Директива 2004/114 за гражданите на трети страни. Следователно, ако с оглед на предвидените в Директива 2004/114 условия трябва да бъде предоставен достъп до австрийския пазар на труда на студент, гражданин на трета държава, такъв достъп трябва да се предостави и на български студент при поне толкова благоприятни условия и освен това последният трябва да се ползва с преференции пред студента, гражданин на трета страна.

36 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че точка 1, параграф 14 от приложение VI към Протокола за приемане трябва да се тълкува в смисъл, че с оглед на момента на настъпване на фактите по главното производство условията за достъп до пазара на труда на българските студенти не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са предвидени в Директива 2004/114.

По втория въпрос

37 С оглед на отговора на първия въпрос на запитващата юрисдикция следва да се даде повече яснота относно това дали национално законодателство като разглежданото в главното производство предвижда по-ограничително третиране на българските граждани, отколкото предвиденото за гражданите на трети страни по силата на Директива 2004/114.

38 Съгласно член 17, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/114 студентите, които попадат в обхвата на тази директива, имат право да бъдат наемани и може да им бъде разрешено да упражняват самостоятелна стопанска дейност извън времето, посветено на учебна дейност, и при спазване на правилата и условията за съответната дейност в приемащата държава членка. Второто изречение на същата алинея обаче дава възможност на съответните държави членки, независимо от предвиденото в първата алинея правило, да вземат предвид положението на техния пазар на труда.

39 Следва да се отбележи, че съгласно съображения 6 и 7 от Директива 2004/114 тя има за цел да насърчава мобилността на студентите, които са граждани на трети страни, насочена към Съюза с учебна цел. Тази мобилност има за цел „да насърчава Европа […] в качеството й на световен център на високи постижения в областта на образованието и професионалното обучение“.

40 Съгласно член 17, параграф 2 от Директива 2004/114 всяка държава членка определя максималния брой работни часове, разрешени седмично, или работни дни или работни месеци, разрешени годишно, които обаче не могат да са под десет часа седмично или еквивалента им в дни или в месеци годишно. Както е видно от параграф 1, първа алинея от същия член, става въпрос за разрешение за работа извън времето, посветено на учебна дейност.

41 Освен това член 17, параграф 3 от Директива 2004/114 позволява на държава членка да ограничи достъпа до стопанска дейност през първата година от престоя, свързан с обучението, без да се изисква каквато и да било обосновка в това отношение. Следователно до края на първата година от престоя им съответните студенти се ползват от достъп до стопанските дейности само при условията и ограниченията, предвидени в националното законодателство, докато след първата година от престоя достъпът на гражданите на трети страни се урежда от разпоредбите на посочената директива, и по-специално на член 17, параграфи 1, 2 и 4 от нея.

42 Така от общата структура на Директива 2004/114, и по-специално от член 17 от нея, както и от нейната цел, следва, че след първата година от престоя на студент, гражданин на трета страна, приемащата държава членка може да се позовава на член 17, параграф 1, първа алинея, второ изречение от тази директива с оглед на вземането предвид на положението на пазара на труда само след като е изчерпала възможностите, произтичащи от параграф 2 от същия член, за да определи максималния брой часове за работа извън времето, посветено на учебна дейност, и че посоченото положение на пазара на труда може да се вземе предвид само в изключителни случаи и при условие че предвидените за тази цел мерки са пропорционални на преследваната цел.

43 Следователно национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че трябва да се извърши системно проучване на пазара на труда и че издаването на разрешение за наемане на работа е допустимо само когато свободната длъжност, която се заема от чужденеца, за когото е отправено искането, не е достъпна за местен или чуждестранен гражданин, който е на пазара на труда и желае и е в състояние да упражнява заявената трудова заетост, не може да бъде съвместима с Директива 2004/114, и по-специално с член 17 от нея, тъй като в рамките на това проучване трябва да се вземе предвид положението на пазара на труда, без да е необходимо да се доказва наличието на изключително положение, обосноваващо посоченото вземане предвид.

44 Относно разглежданата в главното производство разпоредба от националното право, съгласно която в случай на превишаване на определения за федералните провинции максимален брой наети на работа чужденци издаването на разрешение за наемане на работа на граждани на трети страни е обвързано, освен със системното проучване на състоянието и развитието на пазара на труда, и с прилагането на допълнителни условия, достатъчно е да се поясни, че като се има предвид, че Директива 2004/114 не допуска такова системно проучване, тя изключва a fortiori и националните мерки, които надхвърлят обхвата на това проучване.

45 Следователно на втория въпрос следва да се отговори, че национално законодателство като разглежданото в главното производство предвижда по-ограничително третиране на българските граждани, отколкото предвиденото за гражданите на трети страни по силата на Директива 2004/114.