РЕШЕНИЕ

№ 10643
София, 20.07.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 5028 от 05.04.2012 г., постановено по адм.д. № 1362/2012 г. тричленен състав при Върховния административен съд е отменил решение по т.48 от Протокол № 1/ 12.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ, за извършени нарушения на чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ на Иван Димитров Коев, съдия в Софийски градски съд – Наказателно отделение, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Осъдил е Висшия съдебен съвет да заплати на Иван Димитров Коев от гр.София направените по делото разноски в размер на 1200 лв.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от Висшия съдебен съвет с оплакване, че е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон. Правото на защита на дисциплинарно привлечения в предоставения му от закона обем е упражнено в хода на дисциплинарното производство. Дисциплинарният състав е изразил становище, че са налице дисциплинарни нарушения, които са извършени виновно – системно неспазване на сроковете, предвидени в НПК и законосъобразно на основание чл.319 и чл.320, ал.1 от ЗСВ е взел решение, с което е предложил на ВСС да наложи съответното дисциплинарно наказание. Счита за доказано извършването на дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ от страна на съдия Иван Коев, за което е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ от компетентния орган, в предвидената от закона форма. Моли обжалваното решение като неправилно и необосновано да бъде отменено, и бъде постановено друго, с което решението на ВСС се приеме за законосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява, постъпили са писмени бележки от процесуалния представител юрисконсулт Казаков.
Ответникът по делото Иван Димитров Коев се явява лично и с адв.Дацев, оспорва касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, а по същество за неоснователна.

Върховният административен съд, петчленен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и доводите на страните и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност от тричленен състав на ВАС по адм.д. № 1362/12 г. е решение на ВСС по т. 48 от протокол №1 от 12.01.2012г., с което при гласували 15 гласа „за”, 2 „против” и 3 „въздържали се”, на Иван Димитров Коев, съдия от Наказателно отделение на Софийски градски съд, е наложено наказание „забележка”, на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ.

От данните по делото е установено, че на основание Заповед № СС-01-3/14.06.2011 г. на Главния инспектор на Инспектората към ВСС, издадена съгласно чл.58, ал.1 от ЗСВ, в Софийски градски съд, Наказателно отделение, е извършена проверка относно спазване сроковете по НПК за периода 01.01.2010 г. – 30.06.2011 г. За резултатите от същата от проверяващите инспектори е изготвен „Акт с резултатите от извършената проверка“, отразяващ констатациите по образуване, движение и приключване на делата в отделението за всеки един съдия и състав по отделно. За съдия Иван Коев – 24 състав, за периода от 01.01.2010 -31.12.2010 г. е констатирана забава по 23 бр. дела, отразени в таблица с посочени дати на образуване на делото, постановяване на съдебен акт по чл.300 от НПК и предаването му с изготвени мотиви – чл.308, ал.2 от НПК. От справката е видно, че забавата е в рамките от 10 до 4 месеца. За периода от 01.01. до 30.06.2011 г. като забавени при приключването им са посочени 9 бр.дела със забава от 4 до 2 месеца.

В глава ХVІ “ Дисциплинарна отговорност“ от Закона за съдебната власт е уредена процедурата по образуване на дисциплинарно производство, правилата за провеждане на процедурата по установяване и налагане на дисциплинарни наказания, видовете наказания и начинът за тяхното определяне.
Съгласно чл. 312, ал.1, т.3 от ЗСВ, предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се прави от инспектората към Висшия съдебен съвет. При упражняване това законово правомощие, Главният инспектор при ВСС е направил предложение до ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Иван Коев за негативните резултати, констатирани при проверката на работата му за периода 01.01.2010 г.-30.06.2011 г. На свое заседание от 28.07.2011 г., ВСС в т.9.1. е взел решение на основание чл.316, ал.3 от ЗСВ да се образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Иван Коев, като на основание чл.316, ал.3 от закона е избран чрез жребий дисциплинарен състав.

По делото е приложено писмо на ВСС, изх.№ 11-12-111/ 03.08.2011 г., с което Иван Коев е уведомен чрез връчване лично на 25.08.2011 г. за решението на ВСС за образуване на дисциплинарно дело № 8/2011 г. и за насроченото на 26.09.2011 г. от 11.00 часа заседание на дисциплинарния съвет, на което може да се яви лично, както и да ползва адвокатска защита. Предоставена му е също възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения и посочване на доказателства.

В преписката е приложено писмено възражение по чл.316, ал.5 от ЗСВ от 31.08.2011 г., изготвено от съдия Иван Коев до дисциплинарния състав на ВСС. Не е спорно, че дисциплинарният състав е изслушал вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, което е присъствало лично на заседанието на състава. Възражението на съдия Коев по отношение на констатациите на ИВСС за просрочване постановяването на решенията по 3 от посочените дела е прието за основателно и същите са изключени от обхвата на дисциплинарната отговорност.

След приключване производството по дисциплинарно дело №8/2011г. по описа на ВСС, дисциплинарният състав е изготвил решение №10-00-002/09.01.2012 г., с което е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ „забележка” на Иван Коев за извършено от него нарушение на чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ, изразяващо се в допусната забава с произнасяне по наказателни дела извън посочените в НПК срокове, по общо 32 наказателни дела.

Материалите от дисциплинарно дело № 8/2011 г. са представени за разискване на заседание на ВСС от 12.01.2012 г. и е взето решение по т. 48 от протокол №1 с 15 гласа „за”, 2 „против” и 3 „въздържали се”, като на Иван Димитров Коев, съдия от Наказателно отделение на Софийски градски съд, е наложено наказание „забележка”, на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ.

За да отмени оспореното от Коев решение на ВСС за налагане на дисциплинарното наказание, първата съдебна инстанция е развила подробни съображения за допуснати от наказващия орган съществени нарушения на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, което следвало да бъде редовно уведомено за заседанието и да му бъде дадена възможност да изложи защитната си теза лично или чрез процесуален представител. Позовал се е на факта, че в заседанието на ВСС, проведено на 12.01.2012 г., главният инспектор на Инспектора към ВСС Ана Караиванова се е явила лично и е изразила становище. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице съдия Иван Коев не е присъствал на проведеното заседание на ВСС. Тази възможност не му била предоставена, същият не е уведомен за датата на провеждане на заседанието, на което е взето решение относно наличието на основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и определяне на дисциплинарното наказание по вид и тежест.

Правното основание за този свой извод, тричленният състав е обосновал с тълкуване разпоредбата на чл.56 от Конституцията на Република България, изведено в Решение № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело №1/1994 г.

Съгласно чл.56 от Конституцията, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В обжалваното съдебно решение дословно са цитирани текстове от конституционното решение, според което „Разпоредбата на чл.56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа самостоятелно като последна защитна възможност, щом други не са предвидени. В същото време задължава законодателя да предвиди процесуални норми за охрана на различни права и законови интереси.” „Проявените форми на правото на защита на гражданите по чл.56 от Конституцията, когато са застрашени или нарушени техни права и законни интереси, могат да бъдат различни в зависимост от това, къде правото на защита се реализира”, в това число изрично е изброено и правото на възражения, обяснения и изслушване“.

Настоящата инстанция счита, че изводите на тричленният състав по делото за нарушение правото на защита, в обхвата на чл.56 от Конституцията, на привлеченото към дисциплинарно производство лице в провежданото от ВСС производство по налагане на дисциплинарни наказания, са неправилни. Мотивите на Решение № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело №1/1994 г. са постановени при действието на отменения ЗСВ, преди приемане на новите разпоредби, публикувани в ДВ бр.64/2007 г.

Макар в мотивите на обжалваното съдебно решение да е посочено, че тълкуването на нормата от Конституционния съд по к.д. № 3/1994 г. е с цел отстраняване празнотата в отменения ЗСВ във връзка с възможността магистрати да обжалват актовете на ВСС, които засягат техни права, тричленният състав е доразвил тълкуването и приложил същото към цялата процедура по налагане на дисциплинарно наказание, преценявайки, че е наложително, при участие на гл. инспектор в заседанието на ВСС, предварително да бъде уведомено привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за заседанието и за обстоятелството, че в него ще участва гл.инспектор или негов представител.

Тези съждения на тричленния състав са в пълно противоречие с нормата на чл.46 от Закона за нормативните актове. Съгласно ал.1 от същата – разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

В ал.2 е регламентирано, какви са процесуалните възможности, когато нормативният акт е непълен – за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

В императивната разпоредба по ал.3 е заложен принципът, че наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея, т.е по пътя на тълкуване или прилагане по аналогия на други норми.

Следователно, не може да се считат за съществено нарушение на административнопроизводствените правила действия, които не са вменени на административния орган като задължение с конкретна правна норма.
Правомощие на законодателя е да регламентира процедурата по налагане на дисциплинарни наказания и няма пречка събирането на доказателства да се извърши от помощен орган (в случая дисциплинарен състав), който да оформи предложение за издаването на административен акт.

Участието на главния инспектор в заседанията на ВСС е ограничено от чл.60, ал.2 от ЗСВ – без да има право на гласуване. Висшият съдебен съвет е дисциплинарнонаказващият орган и в неговите правомощия е да взема решение за налагане на дисциплинарно наказание или да освободи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от налагането на такова – чл.320, ал.3 от ЗСВ. При обсъждане данните от дисциплинарното дело членовете на съвета имат свобода за изказване на мнения и становища, за да оформят и мотивират становището си при гласуването дали да бъде наложено дисциплинарно наказание на магистрат. Евентуално изразено становище от гл.инспектор, след като е във връзка с конкретния предмет на дисциплинарното дело, без да се въвеждат нови обстоятелства, може да се приеме за част от дебатите, но той е без право на гласуване.

Видно от направените обсъждания, отразени в протокола от заседанието на 12.01.2012 г., главният инспектор на Инспектората към ВСС е изразил мнение относно работата на съдия Коев по материалите от конкретната и други проверки. В хода на провежданите обсъждания, обусловили и последващото налагане на дисциплинарно наказание, не са въведени нови доводи и не са представени доказателства, извън тези, събрани в хода на дисциплинарното производство, с което привлеченият към дисциплинарна отговорност е запознат.

До незаконосъобразност на едно решение на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание може да доведе същественото нарушение на административнопроизводствените правила – чл.146, т.3 от АПК, ако главният инспектор на Инспектора или член на ВСС, в самото заседание по обсъждане материалните по дисциплинарното дело, представи нови писмени доказателства или въведе нови основания за търсене на дисциплинарна отговорност, с които магистратът не е запознат и срещу които не е изложил своите доводи. При подобна хипотеза би се стигнало до нарушаване правото на защита на засегнатото лице, тъй като е нарушен принципът на откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство – чл.12, ал.1 от АПК.

В ЗСВ са дадени гаранции за безпристрастност и обективност при провеждане на производство, свързано с установяване на допуснати от магистрати нарушения на служебните задължения, морални и етични правила за поведение, като са регламентирани конкретни и ясни правила за провеждане на процедурата. При събирането на доказателствата в процеса пред дисциплинарния състав участват на принципа на равнопоставеност вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. То разполага с неограничената процесуална възможност за изразяване на защитна теза, която да обоснове чрез всички доказателствени средства, както и да ползва адвокатска защита. С това се гарантират установените с чл.56 от Конституцията възможности за защита на нарушени или застрашени права или законни интереси.
В конкретния случай Коев, при спазване разпоредбата на чл.313, ал.1 от ЗСВ, е изслушан от дисциплинарния състав, пред който е изложил доводи за липса на просрочие по три от включените в списъка дела, възражението е прието за основателно и същите са изключени от обхвата на дисциплинарната отговорност, който факт не се оспорва от магистрата. В заседанието на 26.09.2011 г. пред дисциплинарния състав по дисц.д. № 8/2011 г., съдия Коев не е отрекъл обстоятелството, че е допуснал забавяния в работата и неспазване на предвидените в НПК инструктивни срокове. Възражението му касае работата на Инспектората за повърхностност при извършване на проверката и акцентиране единствено върху критерия „просрочени дела“.

Съгласно чл.320, ал.1 от ЗСВ, в тридневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет, който е дисиплинарнонаказващият орган и е оправомощен да взема решение за налагане на дисциплинарно наказание или да освободи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от налагането на такова – ал.3 от нормата. При формиране на становището си, членовете на съвета преценяват доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, в които се съдържат фактическите и правните основания за издаване на акта и въз основа на които следва да мотивират своето гласуване.

Законова гаранция за защита правата на дисциплинарно наказания магистрат е предвидения в чл.323, ал.3 и ал.4 от ЗСВ ред за провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на решението на Висшия съдебен съвет в две съдебни инстанции на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд.
Като конституционно установеното право на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат е разпоредбата на чл.313, ал.2 от ЗСВ, според която, ако дисциплинарно привлеченото лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.

В обжалваното решение тричленният състав е приел оспорения акт за опорочен – постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дисциплинарното наказание било наложено въз основа на неясни критерии, без да са изследвани и взети предвид всички относими за ангажиране на дисциплинарната отговорност на привлеченото към дисциплинарна отговорност факти, поради което дисциплинарното нарушение с неговите елементи: деяние, резултат, причинно-следствена връзка между деянието и резултата, и елемента вина не са доказани.

Изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Данните за извършеното от Коев дисциплинарно нарушение се съдържат в дисциплинарно дело № 8/2011 г. – деянието е ненаписване в законоустановения срок на 32 наказателни дела.

Съгласно чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ – системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, е основание за налагане на дисциплинарно наказание на магистрати за извършено дисциплинарно нарушение. В Акта на инспектората за резултатите от извършената проверка в СГС, наказателно отделение, за срока на проверката 15.06.2011 г. – 30.06.2011 г. са посочени съдии с равна или приблизително еднаква натовареност на делата както съдия Коев, но които са изготвили мотивите към актовете си в законоустановените срокове, или с минимален брой просрочени дела.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение на тричленен състав е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, което са касационни основания за неговата отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Оспореното по делото решение по т.48 от Протокол № 1/ 12.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ, за извършени нарушения на чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ на Иван Димитров Коев, съдия в Софийски градски съд – Наказателно отделение, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, е законосъобразно, постановено в съответствие с релевантните материалноправни норми и при спазване на процесуалните правила.

На основание чл.222, ал.1 от АПК спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция, като жалбата на Иван Димитров Коев срещу процесното решение на ВСС бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5028 от 05.04.2012 г., постановено по адм.д. № 1362/2012 г. на тричленен състав при Върховния административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Иван Димитров Коев – съдия в Софийски градски съд – Наказателно отделение, против решение по т.48 от Протокол № 1/ 12.01.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ, за извършени нарушения на чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Решението не подлежи на обжалване.