Правото на Европейския съюз (ЕС) предвижда, че всяка държава – членка разполага с функционираща национална схема, гарантираща справедливото и пропорционално обезщетение на жертвите на престъпления, както и че това обезщетение е лесно достъпно, независимо от това къде на територията на ЕС лицето е станало жертва на престъпление.

Съответният инструмент от правото на ЕС е Директивата относно обезщетението на жертвите на престъпления. Директивата улеснява достъпа до обезщетение за жертвите на престъпления при трансгранични случаи (напр. когато престъплението е извършено в държава-членка, различна от тази, в която живее жертвата) и създава система за сътрудничество между националните органи.

Всяка държава-членка на ЕС разполага със своя собствена система за обезщетяване на жертви на престъпления за вредите, претърпени в резултат на престъплението. Съществуват два основни начина за получаване на обезщетение: жертвите могат или да внесат иск срещу извършителя (често жертвата трябва да започне гражданско производство пред гражданското отделение на съда) или да поискат обезщетение от държавата.

В допълнение, жертвата може да има възможността да предяви иск за обезщетение в хода на наказателното производство срещу извършителя.

Получаване на компенсации във вид на обезщетение от извършителя по националното законодателство

В членове 84 – 90 на Наказателно-процесуалният кодекс / НПК/ на Република България  урежда правилата за предявяване на искове за обезщетение от жертвите на престъпления. Правото на обезщетение е предоставено на пострадалия или неговите наследници, както и на юридически лица, претърпели вреди от престъпление. Обезщетението се изплаща от осъденото лице доброволно или по силата на влязлата в законна сила присъда, постановена от наказателния съд. Гражданският иск в наказателното производство се разглежда по правилата на НПК, като доколкото в него няма съответни правила, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ако жертвата не предяви претенция за обезщетение в наказателния процес или счита, че присъдената компенсация не покрива всички претърпени вреди,  има право да предяви иск за обезщетение съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, чл. 45 – 54 пред гражданския съд, като делото се разглежда по реда, предвиден в ГПК. При присъждане на обезщетение се вземат предвид всички компенсации, присъдени по време на наказателното производство. Жертвите, предявявили искове за обезщетение чрез граждански иск в наказателен процес, са освободени от държавни такси. От събиране на държавни такси са освободени и исковете за обезщетение на пострадали от престъпления при наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд, когато искът е предявен по реда на ГПК.

Не може да се предяви граждански иск в наказателен процес, когато същият вече е предявен пред гражданския съд. Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

В случай, че вредите са причинени на малолетно лице – на възраст до 14 години, то се представлява от законен представител – родител /майка/баща/ или настойник, призовава се и представител на институция за защита на правата на детето. Юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон или съобразно устройствените им правила, държавните учреждения се представляват от ръководителите им, общините се представляват от кметовете.

Жертвите имат право да предявят граждански иск за компенсиране на вредите в наказателното производство от момента на разпореждането за предаване на обвиняемия на съд и най – късно до започване на съдебното следствие от първоинстанционния съд.

Молби за предявяване на граждански иск в наказателния процес могат да се подават писмено или устно пред първоинстанционния съд, компетентен да разгледа делото.

Ако граждански иск за обезщетение на вреди не е предявен или разгледан по време на наказателното производство, иск може да бъде подаден по общите гражданскоправни правила чрез писмена молба до компетентния съд. Прилагат се общите правила за подсъдност според размера на иска, местната подсъдност е пред съда, в чийто район е постоянният адрес на ответника или по местоизвършване на деянието.  Исковата молба трябва да се изготви в съответствие с общите разпоредби на ГПК, отнасящи се до предявяване на искове.

При причинени на физически лица увреждания, които след присъждане на първоначално обезщетение, са се развили неблагоприятно за пострадалия, съответно здравето му се е влошило, може по реда на ГПК да се претендира обезщетение за ексцес.

Правото на иск принадлежи лично на пострадалия от престъплението, а при настъпила смърт – на преките му наследници по закон по права линия – деца, родители, съпруг или лица, с които е бил във фактическо съжителство, без сключен граждански брак или неосиновени деца, които са живели и едно домакинство с пострадалия.