Омбудсманът Константин Пенчев атакува в Конституционния съд (КС) привилегия, от която се ползват единствено банките, държавата и общините. Той настоява да бъде отменено правото им да получават изпълнителен лист от съда само след представяне на документ за парите, които твърдят, че им дължат граждани или фирми.
Константин Пенчев внесе в Конституционния съд (КС) искане за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В чл. 417 от ГПК се урежда издаването на заповед за изпълнение на заявителя, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на изчерпателно изброени в точки от 1 до 9 актове.
В този случай се следва особена процедура в сравнение с общия ред на изпълнителното производство по ГПК – кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението и възражението срещу заповедта не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора или убедителни писмени доказателства. „Безспорно е, че така наречените несъдебни изпълнителни основания поставят в по-благоприятно положение кредитора в сравнение с длъжника.
Според чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. С цитираната разпоредба се поставят в по-благоприятно положение само определени кредитори – държавни учреждения, общини и банки” – констатира омбудсманът. Той подчертава, че подобна норма е съществувала в различни редакции още от приемането на отменения Граждански процесуален кодекс през 1952 г., когато в България съществува тоталитарен режим на управление, икономиката не е пазарна и не се основава на свободната стопанска инициатива. „Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията>, законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
С чл. 417, т. 2 от ГПК, в нарушение на чл. 19, ал. 2 от основния закон,се създава привилегирован режим за събиране на парични вземания на държавни учреждения, общини и банки” – пише в искането до КС. Константин Пенчев напомня, че изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи се прилагат към всички предприятия по смисъла на Закона за счетоводството. Според него, различно третиране на удостоверяванията на парични задължения в счетоводните документи на определени субекти не намира основание в нормативната уредба относно изграждането и поддържането на счетоводните системи. „Освен това, текстът на чл. 417, т. 2 от ГПК в частта „и банките”, създава на практика различни правни условия за осъществяване на стопанска дейност в една и съща сфера, като се има предвид, че съществуват и небанкови кредитни институции” – пише омбудсманът.
По отношение на държавните учреждения и общините той подчертава, че когато става въпрос за частноправни отношения, те са равнопоставени на останалите субекти. Тази равнопоставеност се отнася и до събирането на частноправните вземания на държавата и общините. Омбудсманът цитира решението по конституционно дело № 11 от 1993 г., в което се казва: „При упражняването на частната собственост всички правни субекти са равнопоставени Член 19, ал. 2 и 4 се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините”