Европейската комисия предложи нови правила, които да улеснят извършването на трансгранични и сигурни електронни транзакции в Европа се посочва в сайта на Представителството на Комисията в България. Предложеният съответен регламент ще позволи на гражданите и предприятията да използват средствата, с които разполагат за своята електронна идентификация (e-ID) в собствената си държава за достъп до обществени услуги в други страни на ЕС, където се прилагат такива средства.

Предвижда се и създаването на вътрешен пазар за електронни подписи и свързаните с тях трансгранични електронни доверителни услуги, което гарантира, че тези услуги ще бъдат трансгранични на практика и ще имат същия правен статут като традиционните услуги, за които се използва хартиен носител. Това ще даде възможност изцяло да се разгърне основният потенциал на електронните обществени поръчки за намаляване на разходите.

Предложението е съобразено както със съществуващите национални системи за електронна идентификация, така и с предпочитанията на онези държави членки, където няма такива системи. Ще се позволява на страни със системи за електронна идентификация да се присъединят към европейската система или да останат извън нея. След като дадена държава членка заяви желанието си да се присъедини към паневропейската система, тя трябва да предоставя на гражданите на другите участващи в системата държави същия достъп до своите обществени услуги чрез електронна идентификация, с който разполагат собствените ѝ граждани.

Заместник-председателят на Комисията Нели Крус заяви: „Гражданите и бизнесът трябва да имат възможност да извършват транзакции в рамките на трансграничен цифров единен пазар, в което се състои голямата полза от интернет. Правната сигурност и доверието също са от съществено значение, поради което е необходим по-обстоен регламент за електронните подписи и електронната идентификация.

Това предложение означава, че вие ще можете максимално да използвате електронната си идентификация, ако разполагате с такава. Чрез взаимното признаване на националната електронна идентификация и общите стандарти за доверителни услуги и електронен подпис можем да предотвратим разделението по държави на интернет и електронните обществени услуги, и да улесним милиони предприятия, както и още повече граждани.“

Предложеният регламент няма да:

• задължи държавите членки на ЕС да въведат, или физическите лица да придобият специални национални карти за самоличност или електронни карти за самоличност, или да наложи други решения за електронна идентификация;
• въведе европейска система за електронна идентификация или друг вид европейска база данни;
• даде възможност за достъпа на трети страни до лични данни, а още по-малко да изисква това.

Регламентът ще бъде от полза главно за:

• студенти, които се записват в чуждестранен университет по интернет, вместо да пътуват в чужбина, за да попълнят лично хартиените формуляри;
• граждани, които организират преместване в друга страна на ЕС или сключването на граждански брак в чужбина, или попълват многобройни данъчни декларации;
• пациенти, които имат нужда от медицинска помощ в чужбина: те ще могат при гарантирана сигурност да проверяват чрез интернет своето електронно здравно досие или да упълномощят лекар за това;
• дружествата, които ще могат да участват в електронни тръжни процедури за обществени поръчки навсякъде в ЕС. Те ще могат да подписват и подпечатват по електронен път с дата и час своите тръжни досиета вместо да ги разпечатват и да изпращат няколко хартиени екземпляра от тях по куриер;
• хората, които желаят да осъществяват търговски отношения в друга страна на ЕС: те ще могат лесно да учредят дружество чрез интернет и да подават годишните си отчети онлайн;
• правителствата, които ще могат да намалят административната тежест и да увеличат ефективността си, като предлагат по-добри услуги на гражданите си и спестяват пари на данъкоплатците.

Контекст

И двата елемента на регламента — за електронната идентификация и за електронния подпис — ще създадат предвидима правна среда, позволяваща сигурни и безпроблемни електронни транзакции между предприятията, гражданите и органите от обществения сектор. Това ще увеличи ефективността на обществените и частните електронни услуги, електронния бизнес и електронната търговия в ЕС.

Подходът към електронните подписи, който се основава на сега действащата Директива за електронния подпис (Директива 1999/93/ЕО), хармонизира в известна степен практиките в цяла Европа. Всички страни в ЕС разполагат с правни рамки за електронния подпис, но те се различават и правят невъзможни трансграничните електронни транзакции с национален електронен подпис. Същото се отнася и до доверителните услуги като времево маркиране, електронен печат и доставка, както и за удостоверяването на автентичността на уебсайтове — всички те не са оперативно съвместими на европейско равнище. Затова се предлага новият регламент да съдържа общи правила и практики за тези услуги.

Относно електронната идентификация регламентът осигурява правна сигурност чрез принципа на взаимното признаване и приемане, въз основа на който държавите членки признават националните системи за електронна идентификация, за които Комисията е била официално уведомена. Не е задължително за държавите членки да регистрират националните си системи за електронна идентификация, но Комисията се надява, че много от тях ще изберат да го направят.

Комисията и държавите — членки на ЕС доказаха, че трансграничното взаимно признаване на електронната идентификация е практически осъществимо — например чрез проекта STORK , в който участваха 17 държави членки.

Предложеният регламент обхваща последната от 12-те основни дейности, предложени в Акта за единния пазар (виж IP/11/469). Тези предложения също са посочени в Плана за действие за електронно управление 2011—2015 г. (вижIP/10/1718) и Пътната карта за стабилност и растеж на ЕС (виж IP/11/1180); както и вПрограмата в областта на цифровите технологии за Европа (виж IP/10/581,MEMO/10/199 и MEMO/10/200).