В хипотезата на краткосрочен, трансграничен и безвъзмезден заем на превозно средство националният данък при регистрацията на превозното средство следва да се изчислява в зависимост от продължителността на неговата употреба.

Правото на Съюза не допуска подобен данък, ако той се събира в пълен размер и без каквито и да са условия при пускането в употреба на това превозно средство на националната територия, при положение че съответното превозно средство по принцип нито е предназначено да бъде трайно използвано основно на тази територия, нито е било действително използвано по такъв начин.

При регистрацията на леки автомобили и мотоциклети в съответния регистър в Нидерландия се събира данък при регистрацията на леки автомобили и мотоциклети (наричан по-нататък „данъкът АM“). Когато тези леки автомобили или мотоциклети са регистрирани в друга държава членка и са предоставени безвъзмездно на разположение на местно за Нидерландия лице, посоченият данък се дължи, считано от пускането в употреба на съответното моторно превозно средство по нидерландската пътна мрежа.

Г-жа Van Putten и г-н Mook са нидерландски граждани, като и двамата са с местоживеене в Нидерландия. Г-жа Van Putten използва временно за частни цели регистрирания в Белгия лек автомобил на нейния баща, а г-н Mook взема в заем лекия автомобил на член на неговото семейство, местно лице за Германия. Г-жа Frank е германка и е с местоживеене в Нидерландия. Използва лекия автомобил на приятел, който живее в Германия.

В рамките на извършена проверка служителите на нидерландската данъчна администрация констатират, че г-жа Van Putten, г-н Mook и г-жа Frank са взели в заем регистрирани в други държави членки леки автомобили, и са ги използвали в Нидерландия, без да са заплатили данъка АМ. При извършване на нова проверка посочените лица са били спрени при същите обстоятелства и нидерландската данъчна администрация ги облага с данък в размер на 5 955 EUR за г-жа Van Putten, 1 859 EUR за г-н Mook и 6 709 EUR за г-жа Frank.

Тъй като подадените жалби по административен ред срещу съставените данъчни актове са отхвърлени от данъчната администрация, заинтересованите лица подават жалби пред съответния нидерландски съд. Спорът е отнесен последно до Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), който пита Съда дали данъкът АМ е съвместим с правото на Съюза, при положение че за целите на облагането с този данък не се взема предвид каква е продължителността на използване по нидерландската пътна мрежа на взето в заем превозно средство и който данък се налага, без заинтересованите лица да могат да се позоват на право на освобождаване или възстановяване.

На първо място Съдът установява, че трансграничните безвъзмездни заеми за послужване с лек автомобил представляват движение на капитали по смисъла на член 56 ЕО.

По-нататък Съдът напомня, че данъчното облагане на автомобилите не е хармонизирано на равнище на Европейския съюз и че поради тази причина държавите членки са свободни да упражняват данъчната си компетентност в тази област, при условие обаче че правят това при спазване на правото на Съюза.

От разпоредбите на нидерландското законодателство следва, че в хипотезата на трансграничен безвъзмезден заем за послужване с автомобил, който не е регистриран в Нидерландия, данъкът АМ се дължи от лицето, което фактически разполага с този автомобил, като това предполага, че този вид заем подлежи на данъчно облагане. От друга страна, същият този вид заем не подлежи на данъчно облагане, ако автомобилът е регистриран в Нидерландия. Съдът приема, че подобно, на пръв поглед различно третиране в зависимост от държавата по регистрацията на дадените в заем автомобили прави по-малко привлекателни трансграничните безвъзмездни заеми за послужване с автомобили и следователно съставлява ограничение на свободното движение на капитали.

Накрая Съдът разглежда въпроса дали положението на местно на Нидерландия лице, което използва по нидерландската пътна мрежа предоставен му безвъзмездно на разположение и регистриран в тази държава членка автомобил, от обективна гледна точка е сходно с това на местно на Нидерландия лице, което използва при същите условия регистриран в друга държава членка автомобил. В това отношение Съдът установява, че макар да е вярно, че собствениците на регистрираните в Нидерландия автомобили вече са платили данъка АМ при регистрацията на автомобила в нидерландския регистър, вярно е също така, че по принцип тези автомобили са предназначени да бъдат трайно използвани основно на територията на посочената държава членка или действително те са използвани по такъв начин.

Според постоянната съдебна практика държава членка може да наложи данък при регистрацията на автомобил, регистриран в друга държава членка, когато тази автомобил е предназначен за трайно използване основно на територията на първата държава членка. В конкретния случай обаче засегнатите лица е трябвало да платят данъка АМ в пълен размер на, без да се вземе предвид продължителността на използването на съответните автомобили и без ползвателите им да са можели да се позоват на право на освобождаване или на възстановяване, като от представените на Съда преписки не се установява, че същите тези автомобили са били предназначени за трайно използване основно на територията на Нидерландия или действително те са били използвани по такъв начин.

Hoge Raad следва да прецени продължителността на разглежданите в главните производства заеми и естеството на фактическото използване на взетите в заем автомобили. Ако разглежданите в главните производства автомобили, които не са регистрирани в Нидерландия, са предназначени за трайно използване основно на нидерландска територия или действително са използвани по такъв начин, реално не е налице различно третиране на лицето, което е местно за Нидерландия и използва безвъзмездно подобен автомобил, и на лицето, което при същите условия използва регистриран в тази държава членка автомобил, тъй като последният посочен автомобил, който също е предназначен за трайно използване основно на нидерландска територия, вече е бил обложен с данъка АМ при неговата регистрация в Нидерландия.

При тези условия изискването данъкът АМ да се плати при пускането в употреба по нидерландската пътна мрежа на превозните средства, които не са регистрирани в Нидерландия, би било обосновано, подобно на данъка, дължим при регистрацията на превозно средство в Нидерландия, доколкото този данък отчита обезценяването на автомобила в момента на това пускане в употреба. В замяна на това, ако автомобилите не са предназначени за трайно използване основно на нидерландска територия или не са действително използвани по такъв начин, реално би било налице различно третиране и разглежданото данъчно облагане не би било обосновано.

Предвид тези съображения Съдът отговаря на преюдициалните въпроси в смисъл, че правото на Съюза не допуска правна уредба на държава членка, която задължава местните за тази държава лица, използващи регистрирано в друга държава членка превозно средство, взето в заем от местно лице на последната държава членка, да заплатят при пускането в употреба на това превозно средство по пътната мрежа пълния размер на данъка, който обикновено се дължи при регистрацията на превозно средство, без да се взема предвид продължителността на използване на посоченото превозно средство и без посочените лица да могат да се позоват на право на освобождаване или възстановяване, когато същото превозно средство нито е предназначено за трайно използване основно в първата държава, нито е било действително използвано по такъв начин.

Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 50/12
Люксембург, 26 април 2012 г.

Решение по съединени дела C-578/10—C-580/10
Staatssecretaris van Financiën/L.A.C. van Putten, P. Mook, G. Frank

Пълният текст на решението може да прочетете тук