РЕШЕНИЕ

№ 7029
София, 18.05.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК, по жалба на Иван Тодоров Груйкин от гр. София и от Сдружение с нестопанска цел „Гражданска инициатива „Справедливост“, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена от председателя на Управителния съвет на сдружението, Иван Тодоров Груйкин, с която се оспорва чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приета с Постановление № 38 от 27.02.2008 г. на Министерския съвет на Република България, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г. В жалбата се твърди, че обжалваната разпоредба противоречи на чл. 4, 6, 56, 60 и 117, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и на разпоредбите на чл. 6, § 1, чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

При новото разглеждане на жалбата, след връщане на делото от касационната инстанция, се поддържат доводи и за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по приемане на тарифата, изразяващо се в неспазеното изискване по чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Иска се обжалваният текст от тарифата като незаконосъобразен да се отмени с произтичащите от това последици.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България /МС/, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че жалбата е основателна и предлага да се уважи.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че жалбата е процесуално допустима по отношение и на двамата жалбоподатели – физическо лице и сдружение с нестопанска цел. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения, предявяването на което е без ограничение във времето, съгласно чл. 187, ал. 1 АПК. Изискването е императивно и сочи, че за предявяване на жалба срещу подзаконов нормативен акт следва за жалбоподателя да е налице пряк и личен правен интерес като положителна процесуална предпоставка за това.

Тарифата, чийто текст се оспорва, е приета на основание чл. 73, ал. 3 ГПК, съгласно който държавна такса се събира при предявяване на искане за защита или съдействие и при издаване на документ, за който се заплаща такса съгласно тарифа, приета от МС. Както жалбоподателят, физическо лице, така и сдружението, подали настоящата жалба, биха имали право да предявят пред гражданските съдилища искови молби, насрещни искови молби и молби като трети лица със самостоятелни права, в зависимост от търсената защита и съдействие, поради което са активно легитимирани да оспорват тарифата по отношение на посочения текст, след като чл. 186, ал. 1 АПК предвижда, че могат да бъдат засегнати и бъдещи права и интереси.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С решение № 253/09.01.2012 г., постановено по адм. д. № 14062/2011 г., петчленен състав на Върховния административен съд, е отменено решение № 11138/15.08.2011 г., постановено по адм. д. № 4124/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу посочения текст от тарифата и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав с указания да се изискат доказателства, установяващи изпълнение на процедурните изисквания по приемане на оспорения акт, регламентирани в чл. 26, ал. 2 ЗНА.

При новото разглеждане на жалбата настоящият състав в изпълнение на дадените указания по отменителното решение изиска от ответника МС доказателства в посочения смисъл. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта, т. е. той урежда процедурно правило за приемане на съответния нормативен акт. Текстът в този му вид е приет със Закона за изменение и допълнение на ЗНА, обн., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г. и в сила от 01.01.2008 г., от което следва, че е бил в сила към датата на приемане на процесната тарифа. В случая съставителят на проекта за подзаконовия нормативен акт е Министерството на правосъдието, в чието задължение е било да го публикува на интернет страницата си, ведно с мотивите, съответно доклада, както и да даде най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. По делото не се представиха доказателства това изискване на ЗНА да е изпълнено от съставителя на подзаконовия нормативен акт, като представените становища по проекта от различните министрества, Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд, Национален съвет за тристранно сътрудничество и дирекции на МС, не доказват изпълнението на посочения текст.

Тези становища са изготвени и изпратени на съставителя на проекта по негово искане и по негова преценка от кого да изиска такива, а съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА при обсъждането на проекта становища могат да изразят и представят и други обществени организации, ведомства и пр. извън тези, от които съставителят му е изискал. При изпълнение на посочения текст се гарантира, че изработването на проекта за подзаконовия нормативен акт е извършено при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА. Не се установява изпълнение на посочената правна норма от ЗНА и от изразеното становище в писмо изх. № 94-И-77/10 от 05.04.2012 г. на главния секретар на Министерството на правосъдието, адресирано до главния секретар на МС. В това писмо се казва, че след извършена проверка за наличие на информация относно спазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗНА се устаяновява, че такава информация липсва, предвид изтичането на продължителен срок от време от момента на изготвяне на тарифата и реализиране на периодичните промени на интернет страницата на министерството. Това твърдение в писмото само по себе си не е доказателство, че е изпълнено изискването на посочения текст.

Като се има предвид изложеното, настоящият тричленен състав приема, че при изготвянето на проекта за приемане на тарифата с постановление на МС, не е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Тази норма е процесуална и императивна, поради което неспазването й представлява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на подзаконовия нормативен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, приложим с оглед чл. 196 АПК, което води до неговата незаконосъобразност, в оспорената му част. Неоснователен е доводът на ответника, че проектът е изготвен преди изменението на посочения текст от ЗНА, тъй като законосъобразността на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му, към който момент текстът е влязъл в сила и е бил приложим. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно основание за отмяната на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част, поради което не се налага обсъждането и на другите твърдени основания за незаконосъобразността му, поради което същият следва да се отмени.

Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 193, ал. 1 АПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приета с Постановление № 38 от 27.02.2008 г. на Министерския съвет на Република България, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.

Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

С.Н.