Според Съда на Европейския съюз,неполагането на дължима грижа от страна на националните митнически органи може да доведе до възникването на особено положение, оправдаващо опрощаването на митническо задължение.
Същото се отнася и за случаите, в които посочените органи приемат недостатъчно обезпечение за покриване на митническото задължение, възникнало в резултат на съвкупност от операции по външен общностен транзит.
Всяка стока, която не е с произход от Общността и влиза на територията на Европейския съюз, по принцип подлежи на митническо оформяне още от момента на нейното пристигане. С цел да не стигне до претоварване на границите на Съюза и да се позволи митническо оформяне в най-голяма близост до предприятието получател на стоките, Митническият кодекс на Съюза1 допуска стоките да бъдат превозвани в режим на външен общностен транзит.
По силата на този режим стоките могат да се движат под митнически надзор и да бъдат допускани за свободно обращение – по-конкретно с плащането на вносни мита – едва в митническата служба по направление. Митническото задължение при внос възниква, ако при транзита стоките бъдат отклонени от митническия надзор.
Същевременно обаче възстановяването или опрощаването на митническо задължение, възникнало при вноса на стоките, може да бъде оправдано от особено положение, създадено в резултат на обстоятелства, които не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересуваното лице.
За да се осигури плащането на митническото задължение, което може да възникне във връзка със стока, превозвана в режим на външен общностен транзит, титулярът на режима (например превозвачът) предоставя обезпечение. В това отношение митническите органи могат да разрешат учредяването на пълно обезпечение за покриване на съвкупност от операции, от които възникват или могат да възникнат митнически задължения. Когато обаче митническите органи установят, че предоставеното обезпечение не осигурява или вече не осигурява сигурно или изцяло заплащането на митническото задължение, те изискват от титуляра – по негов избор – или допълнително обезпечение, или замяната на първоначалното обезпечение с ново.
Transnáutica – Transportes e Navegação, SA е португалско дружество за пътни превози. Между 14 април и 12 октомври 1994 г. като отправно митническо учреждение митническата служба в Xabregas (Португалия) издава в полза на това дружество 68 декларации за транзит с оглед на пускането в движение на митническата територия на Общността на 64 пратки тютюн и на 4 пратки етилов алкохол, които са в режим на външен общностен транзит.
След приключване на операцията по транзита са установени някои нередности. Затова португалските власти отправят искане до Transnáutica да представи доказателство за обстоятелството, че дружеството е действало правомерно и законосъобразно в хода на процедурата по транзита, и от друга страна, да плати съответните митнически задължения.
Без да разполага с информация за тези операции по транзита, Transnáutica открива, че един от неговите служители е действал измамно, като е подписвал от името на това дружество декларации за транзит за контрабандни операции. Съответният служител е уволнен и впоследствие признат за виновен в извършване на продължавано деяние злоупотреба с доверие. Що се отнася до Transnáutica, образуваното срещу дружеството наказателно производство е прекратено с мотива, че то не е знаело за деянията на своя служител и че негови представители не са участвали в тази измама.
През месец ноември 2003 г. Transnáutica прави искане за възстановяване и опрощаване на митническото задължение, възникнало в резултат от вноса на посочените 68 пратки. На 6 юли 2005 г. Европейската комисия отхвърля искането на Transnáutica2. По-конкретно, тя преценява, че дружеството не се намира в някое от особените положения, оправдаващи опрощаването и възстановяването на митническото задължение.
През месец октомври 2005 г. Transnáutica подава жалба срещу това решение пред Общия съд. С решение от 23 септември 2009 г.3 този съд отменя решението на Комисията. Общият съд преценява, че португалските митнически органи са приели недостатъчно обезпечение за разглежданите 68 декларации за транзит. Така например, ако при издаването на съответните декларации е била извършена проверка от португалските митнически органи на това дали размерът на митата и на другите сборове, които са могли да възникнат за всяка от пратките се покрива от предоставеното от Transnáutica пълно обезпечение, 68–те декларации е нямало да може да бъдат издадени. Това неполагане на дължима грижа поставя Transnáutica в особено положение, което надхвърля обичайния търговски риск при неговата стопанска дейност.
В този контекст Португалия подава жалба пред Съда срещу това решение на Общия съд.
С днешното си решение Съдът отхвърля жалбата и потвърждава решението на Общия съд, с което се отменя решението на Комисията. Съдът преценява, че Общият съд основателно е приел, че неполагането на дължима грижа от страна на португалските митнически органи − довело до неефективност на въведените от Transnáutica процедури за контрол − е създало особено положение, оправдаващо опрощаването на митническото задължение.
В началото Съдът изтъква, че дейността и контролът на компетентните национални митнически органи са от основно значение не само при издаването на гаранционното свидетелство, но и при учредяването на всяко пълно обезпечение, предназначено за извършването и покриването на съвкупност от операции по транзита. В това отношение, макар и Митническият кодекс да не съдържа формално задължение за контрол за съответствие на пълното обезпечение, задача на компетентните митнически органи е да вземат всички необходими мерки, когато те си дадат сметка, че съществува несъответствие между размера на учреденото обезщетение и всички дължими мита и други сборове за определена съвкупност от операции по транзита.
По-нататък Съдът потвърждава извода на Общия съд, съгласно който изискваното в конкретния случай от митническите органи обезпечение не е било подходящо. В това отношение Съдът изтъква, че реално учреденото пълно обезпечение в нито един от случаите не е покривало над 7,29 % от дължимите мита, докато неговият размер е трябвало да покрие поне 30 % от тези мита.
Съдът потвърждава и разсъжденията на Общия съд относно причинно-следствената връзка между, от една страна, непроявяването на бдителност от страна на посочените органи, което има за последица обстоятелството, че операциите по транзита са били отклонени от каквито и да било мерки за контрол, предвидени в приложимата правна уредба, и от друга страна, съществуването на особено положение. В това отношение Съдът уточнява, че противно на твърдяното от Португалия, Общият съд не е направил извод за наличието на причинно-следствена връзка между грешката в изчислението на размера на пълното обезпечение и възникването на задължение. Общият съд е разгледал всъщност дали обстоятелствата, които са в основата на съдебния спор, са довели до създаването на „особено положение“, което да оправдае опрощаването на митническото задължение.
Следователно ако митническите органи са били изпълнили своите задължения във връзка с изчисляването на размера на пълното обезпечение, което е следвало да бъде учредено, в резултат от това съвкупността от сделките, които впоследствие са обявени за измамни, в нито един от случаите е нямало да могат да бъдат осъществени.
Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 30/12
Люксембург, 22 март 2012 г.
Решение по дело C-506/09 P
Португалия/Transnáutica – Transportes e Navegaçao, SA
Прочети пълния текст на решението