Нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД урежда като основание за спиране течението на давността само съдебния процес за вземането, а искът за собственост не е съдебен процес за облигационното вземане за подобрения, което се погасява с изтичане на петгодишен период от време на бездействие на кредитора.
Вземането за подобрения не става изискуемо от момента на уважаване на иска за унищожаване на сделката, поради това, че то има обратно действие.
За ответника по иска по чл. 31 от ЗЗД е ясно, че ако искът бъде уважен, последиците ще са такива сякаш сделката не е била сключвана, поради което за него в рамките на производството по чл. 31 от ЗЗД е открита възможността чрез възражение да упражни правото си да получи увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, които е направил. Възражението за признаване право на задържане е средство за защита на ответника по предявен против него иск за собственост и има обезпечителен характер. То може да се уважи само доколкото се уважи възражението за подобрения и в този смисъл има и акцесорен характер. Затова отхвърлянето на претенцията за подобрения е основание за отхвърляне и на възражението за признаване право на задържане.
Отделно от това, правото на задържане може да се упражни само докато владелецът, респ. държателят, след предявяване на иска против него държи имота. След като е предадено владението върху имота на действителния му собственик правото на задържане не може да бъде упражнено.