В процедурата „Приемане на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма по Закона за мерките срещу изпирането на пари” са разгледани всички категории задължени за това субекти, реда, сроковете и необходимите придружаващи документи, с приложен и съкратен вариант на Вътрешни правила.

Приемане на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма по Закона за мерките срещу изпирането на пари

Процедурата е регламентирана от:

ЗАКОН за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) – чл. 3 , чл. 4, ал. 5 и чл. 16

ЗАКОН за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) – чл. 9, ал. 6

ЗАКОН за Държавна агенция „Национална сигурност“ – чл. 4

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

(ППЗМИП) – чл. 17 – 20

Цел на процедурата

Целта на приемане на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (ВП) е установяване от лицата, които са длъжни да прилагат мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, на ясни критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм, както и реда за обучаване на персонала им и използването на технически средства за предотвратяване изпирането на пари, както и система за вътрешен контрол върху изпълнението на мерките по ЗМИП – чл. 16, ал. 2 от ЗМИП и чл. 9, ал. 6 от ЗМФТ.

Задължени лица

Прилагането на мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и приемането на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма е задължително за 30 вида правни субекти съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗМИП, включително когато са обявени в несъстоятелност и ликвидация, както и за регистрираните в чужбина техни клонове и клонове в страната на чуждестранни лица, които попадат сред долуизброените:

1. Българската народна банка, кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, финансовите къщи, обменните бюра, както и другите доставчици на платежни услуги;

2. застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници от държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от посочените, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон; застрахователни посредници със седалище в държави, различни от посочените, вписани в регистър на Комисията за финансов надзор;

3. колективни инвестиционни схеми, инвестиционни посредници и управляващи дружества;

4. пенсионноосигурителни дружества и здравноосигурителни дружества;

5. органи по приватизацията;

6. лица, организиращи възлагането на обществени поръчки;

7. лица, организиращи и провеждащи хазартни игри;

8. юридически лица, към които има взаимоспомагателни каси;

9. лица, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;

10. пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;

11. нотариуси;

12. пазарен оператор и/или регулиран пазар;

13. лизингови предприятия;

14. държавни и общински органи, сключващи договори за концесии;

15. политически партии;

16. професионални съюзи и съсловни организации;

17. юридически лица с нестопанска цел;

18. регистрирани одитори;

19. органи на Националната агенция за приходите;

20. митнически органи;

21. търговци, продаващи автомобили по занятие, когато плащането е извършено в брой и стойността е над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута;

22. спортни организации;

23. Централния депозитар;

24. търговци на оръжие, петрол и петролни продукти;

25. лица, които по занятие извършват консултации в областта на данъчното облагане;

26. търговци на едро;

27. лица, които по занятие извършват правни консултации, когато:

а) участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент относно:

аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;

бб) управление на пари, ценни книжа или други финансови активи;

вв) откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа;

гг) набавяне на средства за учредяване на търговец, увеличаване на капитала на търговско дружество, за предоставяне на заем или за всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на търговеца;

дд) учредяване, организиране на дейността или управление на търговец или друго юридическо лице, офшорна компания, компания, предоставена на доверително управление, или друга подобна структура;

ее) доверително управление на имущество;

б) действат за сметка на или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция или сделка с недвижим имот;

28. лица, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти;

29. лица, които по занятие предоставят:

– адрес на управление, адрес за кореспонденция или офис за целите на регистрация на юридическо лице;

– услуга по регистриране на юридическо лице, офшорна компания, компания на доверително управление или друга подобна структура;

– услуги на доверително управление на имущество или на лице по второ тире.

30. лица, които по занятие извършват счетоводни услуги;

31. частните съдебни изпълнители.

Задължените лица са длъжни в 7-дневен срок от регистрацията им или от започването на дейността, когато не подлежат на регистрация, да заявят в Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено адрес за контакти – чл. 20 от ППЗМИП, във връзка с чл. 4, ал. 4 от ЗДАНС.

Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма

Мерките срещу изпирането на пари са идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, идентифициране на действителния собственик на клиента – юридическо лице и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето да приеме за установен действителния собственик, събиране и разкриване на информация относно съмнителни операции и сделки, текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи, както и разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти – чл. 3, ал. 1 от ЗМИП. Изпирането на пари е регламентирано в чл. 2 от ЗМИП (за повече подробности виж процедурата „Събиране, съхраняване и разкриване на информация по ЗМИП“).

При установяване на търговски или професионални отношения или осъществяване на операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предприемат подходящи мерки за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента. Такива мерки могат да бъдат проверка на представените документи, изискване на допълнителни документи, потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 3, ал. 2 и 3 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в страна – членка на Европейския съюз, или установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в българска банка, клон на чужда банка, получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон, или в банка от страна – членка на Европейския съюз – чл. 4, ал. 5 от ЗМИП.

Мерки срещу финансирането на тероризма са блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество и забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество на лица, посочени в приет от Министерски съвет списък, който се обнародва в Държавен вестник – чл. 5 от ЗМФТ. (виж Решение № 265 на МС от 23.04.2003 г. за приемане на списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ).

Компетентни органи

Компетентният държавен орган, който получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на ЗМИП е Държавна агенция „Национална сигурност“ (чл. 4, ал. 5 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“).

Съгласно § 2, ал. 2 от ЗДАНС Държавна агенция „Национална сигурност“ е правоприемник на активите, пасивите, архива, личния състав, съответно персонала, и другите права и задължения на Агенцията за финансово разузнаване.

Компетентният държавен орган, който събира, обработва, систематизира, анализира, съхранява и предоставя информация по ЗМФТ, е Държавна агенция „Национална сигурност“ – чл. 4 от ЗМФТ. вътрешните работи.

Компетентна да приема сигнали от лицата, задължени да прилагат мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, е дирекция „Финансово разузнаване“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ – виж и чл. 9, ал. 1 и 3 от ЗМФТ.

Адрес на  ДАНС: гр. София, 1407, бул. „Черни връх“ No 45, http://www.dans.bg

Законоустановено съдържание на Вътрешните правила

С Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, съгласно чл. 17 от ППЗМИП и чл. 9, ал. 6 от ЗМФТ, се установяват:

1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;

2. условията и редът за събиране, анализиране, съхраняване и разкриване на информация за операции или сделки;

3. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 6, ал. 5 ЗМИП;

4. разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари по клоновете на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 3в, ал. 2 ЗМИП, ако имат такива;

5. използването на технически средства по превенция на изпиране на пари;

6. системата за вътрешен контрол по изпълнение на задълженията, установени в ЗМИП и в актовете по прилагането му;

7. правилата за обучение на служителите от специализираните служби по чл. 6, ал. 5 ЗМИП;

8. правилата за обучение на останалите служители;

9. други изисквания съобразно особеностите на дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

Специализирани служби

Вътрешните правила следва да съдържат и задълженията и отговорностите на вътрешните специализирани служби за идентифициране на клиенти, които задължените лица създадат съгласно чл. 6, ал. 5 и 6 от ЗМИП. Когато не е възможно да се създаде специализирана служба, задължените лица изпълняват лично задълженията по ЗМИП и ВП. Приема се, че не е възможно да се създаде специализирана служба, когато задълженото лице извършва малка по обем дейност или е с малък на брой персонал или работи само чрез едно място на дейност. Задълженията на специализираните служби включват:

– събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация за конкретни операции и сделки;

– събиране на доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер;

– изискване на сведения за произхода на паричните средства или ценности, предмет на операциите или сделките – произходът на тези средства се удостоверява с декларация;

– събиране на информация за клиентите и поддържане на точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности;

– предоставяне на събраната информация на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ при съмнение за събиране на пари.

Задължените лица предприемат мерки за осигуряване на продължаващо обучение на служителите си от специализираните служби и на останалите си служители във връзка с дейността по превенция на изпирането на пари. При осъществяване на програмите за обучение Държавна агенция „Национална сигурност“ оказва методическа помощ – чл. 18 от ППЗМИП.

Специализираните служби се ръководят от служител на лицата, задължени да прилагат мери срещу изпирането на пари и тероризма, заемащ ръководна длъжност – чл. 21 от ППЗМИП.

Срок за приемане на Вътрешните правила

Лицата, прилагащи мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, са длъжни в 4-месечен срок от регистрацията си да приемат Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари. ВП трябва да бъдат приети с решение на съответния управителен орган или управител на задълженото лице, съгласно вътрешно-организационната му структурата. ВП следва да бъдат подписани от управителя на съответното задълженото лице, подпечатани с неговия печат и да съдържат дата на приемане.

Професионалните организации и сдружения на лицата, прилагащи мерки срещу изпирането на пари, съгласувано с Държавна агенция „Национална сигурност“, могат да приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, към които членовете на тези организации и сдружения могат да се присъединяват с декларация – чл. 16, ал. 4 от ЗМИП.

Вътрешните правила, както и единните вътрешни правила и декларациите към тях, се изпращат на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ за утвърждаване в 14-дневен срок от тяхното приемане – чл. 16, ал. 3 от ЗМИП.

Съдействие при разработването на вътрешните правила

Органите, на които със специален закон е възложено да упражняват контрол върху лицата, прилагащи мерки срещу изпирането на пари, съдействат на тези лица и на Държавна агенция „Национална сигурност“ при изработването на ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, както и на мерки за предотвратяване и разкриване на изпирането на пари в съответните области – чл. 22 от ППЗМИП. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да дава задължителни указания на задължените лица относно условията и реда за събиране и съхраняване на събраната при съмнение за изпиране на пари информация – чл. 12, ал. 7 от ППЗМИП.

Необходими документи

След приемането на вътрешни правила е необходимо екземпляр от тях да се изпрати до дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС по пощата или да се представи на място на адрес: 1040 София, ул. „Славянска“ № 4.

Освен вътрешните правила други необходими документи са:

1. Придружително писмо, в което лицето се е самоопределя като задължено лице по ЗМИП;

2. Удостоверение за актуално състояние на задълженото лице/удостоверение от Търговския регистър;

3. Документ, удостоверяващ приемането на вътрешните правила от компетентен орган;

4. Всички неоригинални документи трябва да бъдат заверени с текст „Вярно с оригинала“, съответен подпис на представителя и печат на задълженото лице.

Утвърждаване на Вътрешните правила от Държавна агенция „Национална сигурност“

След постъпване на ВП в Държавна агенция „Национална сигурност“, нейните служители ги проверяват, като преценяват дали те са приети от съответния компетентен орган, дали съответстват на ЗМИП и ППЗМИП, дал и включват минимално изискуемото от закона съдържание и дали са предвидени достатъчно критерии за разпознаване на съмнителни сделки или операции. В случай, че ВП не отговарят на някое от посочените изисквания, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ връща представените ВП и дава задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия. За целта се изготвя писмено съобщение с указания до задълженото лице. Задълженото лице е длъжно в едномесечен срок от получаването на указанията да отстрани несъответствията и да представи повторно ВП на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ за утвърждаване – чл. 19, ал. 2 – 3 от ППЗМИП. Коригираните ВП следва отново да бъдат приети по надлежния ред, като изрично се отбелязва, че са допълнени в съответствие с направените препоръки.

В случаите, когато няма забележки по представените ВП, или след направените корекции, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ утвърждава Вътрешните правила с надпис „Утвърждавам“ или друг подобен, полага подписа си и дата.

Административна отговорност

Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 16 от ЗМИП (неприемане или непредставяне в срок на ВП) се наказва с глоба от 200 до 2 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция от 2 000 до 50 000 лв. – чл. 23, ал. 3 и 4 от ЗМИП.

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица на Министерството на финансите или на Държавна агенция „Национална сигурност“, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания – чл. 24 от ЗМИП.

 

Приложения:

1. Примерни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари;

2. Вътрешни правила на лицата, които по занятие извършват счетоводни услуги в Република България за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, задължени лица по чл. 3, ал. 2, т. 31 от ЗМИП – образец на ДАНС.

Относно критериите за разкриване на съмнителни сделки, операции и клиенти от другите категории задължени лица по ЗМИП виж и сайта http://www.dans.bg , раздел „Мерки срещу изпирането на пари“, „Критерии“.