Решение № 17 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1965/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова
Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. и К. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр. д. № 448/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба Д. П., Г. П., Ю. Г., Н. К., В. К. и Й. В. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното решение е отхвърлен частичният иск на касаторите срещу ответниците по чл. 72 и 74 от ЗС – за сумата от 90 000 лв., при пълен размер 163 937 лв., претендирана като стойност на извършените от ищците в имота на ответниците подобрения през периода 26.01. – 10.10.04 г., за който ищците били във владение на имота по сключен с ответниците предварителен договор за продажбата му. Прието е, че страните са уредили отношенията си за подобренията с договора, при развалянето му по безспорната вина на купувачите, поради което ответниците – продавачи не им дължат претендираната сума. Доказателства за недействителност /унищожаване/ на уговорката за недължимост на суми за подобрения в споразумението за връщане на имота от 10.10.04 г., поради твърдяното от купувачите заплашване, не са представени по делото.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: С предварителен договор от 26.01.04 г. ответниците обещали да продадат на ищците – извършващи строителна дейност като гражданско дружество – строителна фирма „ВЕК“ свой недвижими имот – дворно място от 383 кв. м. с недовършената седеметажна жилищна сграда в него, за сумата от 150 000 евро – чл. 1, р. I-ви, платима разсрочено на дати и части, посочени в чл. 2. При заплащане на всички дължими вноски е уговорено окончателният договор да бъде изповядан на 16.08.04 г. – чл. 3.
Владението на имота е предадено на купувачите при подписване на договора – чл. 3, р. II. В чл. 5,6 и 7 от р. II са уговорени санкции при неизпълнение на договора от страните, като конкретно в чл. 6 е посочено, че ако купувачът изпадне в забава за която и да е вноска от цената с повече от 40 дни, продавачите могат да развалят договора, като не дължат разходите за направени в имота подобрения до развалянето, както и връщане на направените от купувача вноски.
Безспорно и установено е по делото, че предварителният договор е развален поради неизпълнение на задължението на купувача за цената на 3.07.04 г., с едностранно волеизявление на продавачите в нот. покана от 29.06.04 г.
Купувачът им е предал имота на 10.10.04 г., като в съставеното при предаването споразумение изрично е посочено, че страните не си дължат неустойки и нямат взаимни претенции.
Ищците са представили доказателства за установяване вида и стойността на подобренията, които въззивният съд не е обсъждал по съображения за недължимостта им на осн. чл. 6, р. II от предварителния договор, които касационният състав споделя. Недължимостта на разходите за подобрения в случая е уговорена като санкционна последица при неизпълнение на договора и развалянето му по вина на купувача, видно от съдържанието на клаузата на чл. 6, р. II и систематичното й място в договора. Договорната клауза създава основание за продавачите да получат подобренията, без да ги плащат и изключва неоснователното им обогатяване, на което се позовават касаторите. Касаторите не твърдят волята им да е опорочена при постигане съгласието за клаузата на чл. 6 от предварителния договор; за твърдяното заплашване при подписване на споразумението /което я преповтаря/ не са представили доказателства. Доказателства за психична принуда над купувачите не произлизат от самия договор, само поради неизгодността му за тях. Касаторите, като носещи доказателствената тежест, е следвало да установят твърденията си за заплашване – чл. 127 от ГПК, което не са сторили. Без отношение към спора са доводите на касаторите и представените доказателства за сключени предварителни договори с трети лица за продажба на обекти в подобрената сграда и задълженията им към тези лица.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Апелативен съд В. по гр. д. № 448/07 г. от 12.12.07 г.
Решението е окончателно.
Имам само коментар относно прекомерност на неустойката, съгласно ЗЗД . Както знаем в гражданските правоотношения важи правилото, че неустойката не може да бъде прекомерна или стопански непоносима за физическите лица страни по тях. Ако все пак подобренията са на голяма стойност, въпреки клаузата неустойката не би могла да бъде прекомерна или да надхвърля действителните вреди на продавачите от неизпълнението. Според мен това е предмет на друго дело за неоснователно обогатяване и съответно доказване от ищеца на обстоятелството, че преките и непосредствени вреди и пропуснати ползи са по-малки от уговорената неустойка /или стойността на подобренията/.
Имате предвид търговските отношения може би, където неустойката не може да бъде намаляване (но все пак може да бъде обявена за нищожна на основанията по чл. 26 ЗЗД)?