Според върховния касационен съд обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа.
Народното събрание прие промени в Кодекса на труда /КТ/, с които се признава правото на отпуск поради пълно осиновяване в размер на 365 дни на работничката или служителка, която е осиновител на дете, съобщиха от Български център за нестопанско право.
В допълнение на това работничка или служителка, която осинови дете на възраст до пет години при режим на пълно осиновяване, има право на платен отпуск за отглеждане и адаптация в семейна среда за период от 365 дни от деня на предаването му за осиновяване до изтичане на този срок, но най-късно до навършване на пет години на детето. Измененият текст на КТ предстои да бъде обнародван в бр. 102 на Държавен вестник. Едва три дни след обнародването му той ще бъде част от действащото българско право.
Касационно обжалване по настоящото дело е допуснато с определение от 15.04.2013 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – Сливенският окръжен съд е постановил въззивното си решение по делото в противоречие с практиката на ВКС по процесуалния въпрос за доказване на спорните факти.
Ищецът по делото И. Ф. е подал касационна жалба срещу решението на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 225/2012 г., с което са отхвърлени исковете му срещу [фирма] за обезщетение за вреди от трудова злополука в размер на 24 000 лв. неимуществени вреди и в размер на 4212 лв. – имуществени вреди. Счита решението за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна.
Отправен е следния въпрос към Министерство на труда и социалната политика:
Служител е на работа в събота поради отработване на почивен ден (съботата е определена за работен ден, съгласно решение на МС). През същия уикенд лицето е на домашно дежурство в неделя и се налага полагане на извънреден труд в неделя. Полага ли се на лицето почивка през следващата седмица? Ако да – колко и кога и срещу заплащане ли?
Отправено е следното запитване до Министерство на труда и социалната политика:
Учител съм с ТЕЛК 57 %, и синдикален председател и журналист. Разбрах, че нямам право да ползвам едновременно отпуск по чл. 155 и чл. 319 от КТ. Според Областната инспекция по труда в родния ми град, имам право. В крайна сметка, има ли друг нормативен документ, който разрешава ползване и по чл. 319?
Отправено е следното запитване до Министерство на труда и социалната политика:
„Прибавя ли се зачетеният трудов стаж, придобит по втори трудов договор, описан във втора трудова книжка, към стажа по основния трудов договор? Ако се прибавя, на какво основание се прави?“
Гражданин изпраща следния въпрос до Министерство на труда и социалната политика:
„В договора ми с работодателя е посочена точната ми длъжност в предприятието. Има ли право работодателят да ме изпраща на други работни места с различна длъжност?“ Има още
С разпореждане от 26.03.2012г. на Зам. председателя на Върховния касационен съд и Председател на ГК е образувано тълкувателно дело № 2/2012 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданска колегия по предложение на състав на Върховния касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, четвърто гражданско отделение /ІV г.о./, който на основание чл. 292 ГПК с определение от 07.11.2011 г. е спрял производството по гр.д. № 1737/2010 г. и е предложил на общото събрание на гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос :
Може ли да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието?
Деветима работници от фалиралата рафинерия „Плама“ в Плевен осъдиха в Страсбург правителството за неизплатени с години заплати, съобщава вестник „Сега“. Бавенето на възнаграждения е нарушение на основни човешки права, постанови Европейският съд за правата на човека по делото „Христова и други срещу България“.
Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредби от Кодекса на труда, касаещи въвеждането на глоби за работници без трудов договор, както и неправомерно завишените критерии за представителност в тристранния съвет към работодателските и синдикални организации.