Настоящата процедура разглежда нормативните изисквания за вписване на обстоятелства в Търговския регистър относно Европейско обединение по икономически интереси (ЕОИИ) със седалище Република България или поделение на ЕОИИ със седалище в друга държава-членка. Изброени са необходимите документи, които трябва да бъдат приложени към заявленията. Посочени са някои особености на действащата нормативна уредба относно ЕОИИ.
Проект за изменение на Търговския закон, публикуван на страницата на Министерството на правосъдието предвижда плащанията по търговски сделки да се извършват в 30-дневен срок от получаване на фактурата. Сега в закона няма задължение за своевременно плащане и това е причина за огромна междуфирмена задлъжнялост, както и за неплащане от централната и местната власт.
Чл. 301. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Прилагането на установената от закона презумпция по чл. 301 ТЗ е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия, което следва да извърши веднага след узнаването. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ цели да се прекрати относителна висяща недействителност на договори и да се създаде сигурност и стабилност в отношенията между страни по такива договори и с нея се отнема възможността на недобросъвестни търговци след продължителен период да се позовават на недействителност на договори, сключени от тяхно име без представителна власт.
Във връзка с изтичане срока на пререгистрация до 31.12.2011 г. на търговците, клоновете на чуждестранни търговци и кооперациите, съгласно § 4 и 5 от Закона за търговския регистър и необходимостта от информация за непререгистриралите се към момента Ваши клиенти, изпълнители и контрагенти, бихме желали да Ви предложим демонстрация на системата:
„Автоматизиран начин за проверка на фирми”, която идентифицира кои фирми са пререгистрирани и кои все още не са пререгистрирани в Търговския регистър – за достъп попълнете формата тук.
Пререгистрацията в Търговския регистър е задължителна за търговците – ООД, ЕООД, АД, ЕАД, СД, КД, КДА и ЕТ, клоновете на чуждестранни търговци и кооперациите. Останалите – самоосигуряващите се, сдруженията с нестопанска цел, държавната администрация и др. остават субекти по Регистър БУЛСТАТ.
С помощта на предложения демонстрационен достъп можете да проверите до 10 фирми. Ако желаете да ползвате системата за проверка на по-големи масиви от данни, ще Ви изпратим оферта.
Ако желаете да разгледате и другите продукти от системата АПИС 7 – пишете на [email protected] или се обадете на тел. 02 9804827.
1. Търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговските регистри и регистрите на кооперациите при окръжните съдилища, в зависимост от правната форма, подаватзаявление по образец № А1-А9 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Заявлението трябва да бъде подписано от управителния орган на дружеството (представляващия дружеството – управител, изпълнителен директор). Към заявлението се прилага:
– Удостоверение за актуално състояние (за пререгистрация) издадено от съда по регистрацията на търговеца, което да съдържа БУЛСТАТ на търговеца и пълни данни за актуалните вписани обстоятелства. Удостоверението трябва да бъде издадено след 01.01.2008 година. За издаване на удостоверението държавна такса не се дължи.
2. Търговските дружества и кооперациите прилагат и допълнително заявление по образец № Г1 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Заявлението трябва да бъде подписано от управителния орган на дружеството. Към заявлението се прилага:
– заверен от управителния орган актуален дружествен договор или устав.
3. При наличие на вписани допълнителни обстоятелства в съдебните регистри към заявлението за пререгистрация се прилага допълнително заявление по образец № Б1-Б6 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (според обстоятелствата, които подлежат на пререгистрация). Заявлението трябва да бъде подписано от управителния орган на дружеството. Заявлението се попълва при наличие на някое от следните обстоятелства:
– обстоятелства относно прокура;
– обстоятелства относно клон;
– обстоятелства относно залог на дружествен дял;
– обстоятелства относно залог на търговско предприятие;
– обстоятелства относно запор върху дружествен дял;
– обстоятелства относно прекратяване и ликвидация.
Прилагат се толкова заявления, колкото е броят на допълнително вписаните обстоятелства, дори и да са от един и същ вид.
Към всяко попълнено заявление Б2 – обстоятелства относно клон – се прилага удостоверение за актуално състояние за съответния клон, издадено от съда по регистрацията на клона.
4. В случай, че управителният орган не подава заявлението лично, подписът му се удостоверява с нотариална заверка върху попълнените и подписани от него заявления. При подаване на заявления по електронен път – заявлението трябва да бъде подписано с електронния подпис, издаден на физическото лице/лица, които представляват търговеца.
5. Съгласно Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, към всяко заявление се прилага декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, подписано от лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. 3 от Закона за търговския регистър.
Държавна такса за пререгистрация на търговец не се дължи.
Правото на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговско дружество, на които законът предоставя процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на общото събрание на дружеството, което противоречи на императивни законови разпоредби, на устава или на дружествения договор.
Поради изрично очертаната персонална легитимация, активно легитимирани да предявяват подобни искове са само лица, които притежават качеството „съдружник“ или „акционер“ в дружеството, решенията на чието общо събрание се атакуват пред съда по реда на чл. 74 от ТЗ.
Посоченото качество трябва да съществува към датата на провеждане на общото събрание, на което са взети решенията.
В хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон – прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството „съдружник“, така и правото на иск по чл. 74 от ТЗ.
Към пълния текст на решението в Апис Практика
Свързани разпоредби:
Държавен вестник брой: 96, от дата 06.12.2011 г.
Връзките по-долу са към базата данни на Apis Web.
За временен достъп проверете тук.
Факторингът като явление е преди всичко способ за преодоляване на икономическите проблеми, които се появяват при изпълнението на договорите за доставка на стоки или за извършване на услуги при условията на търговски кредит.
Той се налага в икономическия живот с идеята да се подкрепи доставката на стоки на кредит (тоест, с отложено плащане на цената), но и да се компенсира липсата на достатъчно парични ресурси за тези предприемачи (доставчици), които имат нужда от допълнителна финансова помощ, за да могат да изпълняват текущите си задължения, тъй като не получават плащания на падежа по вземанията си от своите длъжници, а това, от своя страна, води до недостиг на оборотни парични средства. Основната функция на факторинга е финансиране, но и също поемане на риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника (делкредере).
Под „управителен орган“ по смисъла на чл. 264а, ал. 1 ТЗ следва да се има предвид при капиталовите дружества управителят на ООД или изпълнителен член на СД на АД (един или повече от един) или съдружници с право на управление в персонално дружество. Да се приеме противното, а именно че единствено общото събрание на съдружниците/акционерите разполага с правомощието да изготвя и подписва плана за преобразуване на дружеството чрез промяна на неговата правна форма като се превърне в търговско дружество от друг вид означава, че един и същ орган на дружеството е овластен както да изготви и подпише плана за преобразуване на дружеството, така и да го приеме. Подобен дуализъм в правомощията на ОС на съдружниците/акционерите би обезсмислил процедурата по приемане плана за преобразуване на дружеството от неговото общо събрание, предвидена в чл. 262п, ал. 2 и ал. 3 ТЗ.
