fbpx

Публикации с етикета ‘Гражданско право’

Унищожаване на сделките и правото на задържане

Нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД урежда като основание за спиране течението на давността само съдебния процес за вземането, а искът за собственост не е съдебен процес за облигационното вземане за подобрения, което се погасява с изтичане на петгодишен период от време на бездействие на кредитора.

 

Вземането за подобрения не става изискуемо от момента на уважаване на иска за унищожаване на сделката, поради това, че то има обратно действие.

 

За ответника по иска по чл. 31 от ЗЗД е ясно, че ако искът бъде уважен, последиците ще са такива сякаш сделката не е била сключвана, поради което за него в рамките на производството по чл. 31 от ЗЗД е открита възможността чрез възражение да упражни правото си да получи увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, които е направил. Възражението за признаване право на задържане е средство за защита на ответника по предявен против него иск за собственост и има обезпечителен характер. То може да се уважи само доколкото се уважи възражението за подобрения и в този смисъл има и акцесорен характер. Затова отхвърлянето на претенцията за подобрения е основание за отхвърляне и на възражението за признаване право на задържане.

 

Отделно от това, правото на задържане може да се упражни само докато владелецът, респ. държателят, след предявяване на иска против него държи имота. След като е предадено владението върху имота на действителния му собственик правото на задържане не може да бъде упражнено.

 

Прочети пълния текст на публикацията »

Задължително другарство на съпрузите при предявяване на собственически искове

Бездяловата съпружеска имуществена общност води до задължително другарство на съпрузите при предявяване на собственически искове от тях, поради което неучаствалия съпруг има право да иска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.).

 

За третите лица, задължителни другари на страните по делото важи правилото, че искането за отмяна следва да бъде направено в тримесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от влизането му в сила. В производството за отмяна не се разглежда спор за материално право и неучаствалия по делото съпруг не е заинтересована страна по смисъла на чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.).

 

Решението по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) няма самостоятелно правно значение и последици, то представлява едно цяло с поправеното решение и поради това не може да бъде предмет на молба за отмяна.

 

Пълният текст на определението четет по-долу:

Прочети пълния текст на публикацията »

Относно уреждане на отношенията във връзка с извършени подобрения от купувача по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот

Решение № 17 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1965/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова
Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. и К. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр. д. № 448/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.

Ответниците по жалба Д. П., Г. П., Ю. Г., Н. К., В. К. и Й. В. не изразяват становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

Прочети пълния текст на публикацията »

Възможно ли е конклудентно потвърждаване на договор, за който се изисква особена форма?

Конклудентно действие за потвърждаване на сключен договор от лице без представителна власт е изключено в случаите, при които за упълномощаването за сключване на договора е предвидена форма. В § 102, ал. 3 от ППЗПИНМ (отм.) изрично е предвидено, че съгласието между заинтересованите страни относно обезщетението за отчужден имот трябва да бъде изразено в нотариално заверено заявление до общината.

 

Следователно щом за споразумението законът е изисквал особена форма, в същата форма е трябвало да бъде дадено упълномощаването за сключването му и, респективно, в същата форма е следвало да бъде изразено и потвърждаването.

Прочети пълния текст на публикацията »

Учредяване на законна ипотека

Процедурата има за цел да разгледа случаите, когато ипотеката се учредява по силата на закона, както и да подчертае приликите и разликите с договорната ипотека.

 

Според вида на юридическия факт, от който възниква ипотечното право, разграничаваме два вида ипотека – законна и договорна. Предмет на ипотеката, независимо договорна или законна, е недвижим имот (по смисъла на чл. 110 от ЗЗД): „земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или под действието на човека е трайно прикрепено към земята или към постройката“. И договорната, и законната ипотека се учредяват чрез вписване в имотния регистър – съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗЗД и чл. 15 от Правилника по вписванията. За разлика от договорната обаче, при която вписването се извършва въз основа на договор (нотариален акт), подписан от кредитора и длъжника (и, разбира се, от нотариуса), при законната ипотека вписването се извършва въз основа на едностранно волеизявление (молба) на кредитора. Прочети пълния текст на публикацията »

Относно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непозволено увреждане

Решение № 22 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6384/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева

чл. 45 ЗЗД

чл. 52 ЗЗД


В обжалваното решение на Бургаски апелативен съд е прието за установено, че на 27.07.2003 г. ответниците са извършвали незаконна сеч в местността „Д“ в землището на гр. Е., при която падащо дърво е ударило и причинило смъртта на случайно преминаващия край мястото С. Я. С определение от 22.12.2004 г. на Ямболски окръжен съд по н.о.х.д. № 587/2004 г. е било одобрено споразумение, сключено между окръжна прокуратура гр. Я. и обвиняемите С. Ж. С. и Б. И. П., които са се признали за виновни в това, че на 27.07.2003 г., действувайки като независими съизвършители по непредпазливост са причинили смъртта на С. Я. Я. чрез действия, спадащи към правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, която нямат право да упражняват – незаконна сеч на високи дървета, което съставлява престъпление по чл. 123, ал. 4 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, за което име определено наказание по една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Ищците Я. И. Я. и Ф. Й. Я. – родители на загиналия С. Я. Я.; З. М. А., с която загиналият е живеел на съпружески начала и малолетното му дете Ф. С. Я. преживели тежко неочакваната му смърт, изживявайки огромна болка и страдание от загубата на близкия им човек.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД са основателни. Приел е, че ответниците са причинили виновно вреди на ищците, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на починалия С. Я. Я., поради което е присъдил обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 15000 лева за двамата родители Я. И. Я. и Ф. Й. Я. и за ищцата З, живяла на съпружески начала с починалия през последните четири години от живота му и майка на малолетното му дете Ф лева на Ф. С. Я. – дъщеря на загиналия.

Решението е правилно.

По делото е установено по безсъмнен начин, че в резултат на настъпилото на 27.07.2003 г. произшествие е загинал С. Я. Я., родственик и близък на ищците по делото, което им е причинило тежки морални страдания. Установено е и че увреждането е настъпило по вина на ответниците С. Ж. С. и Б. И. П., поради което изводът за ангажиране на имуществената им отговорност за причинените виновно вреди на основание чл. 45 ЗЗД е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото.

Касационните оплаквания относно размера на присъдените обезщетения са неоснователни. В съответствие с чл. 52 ЗЗД, съдът е определил обезщетенията по справедливост, съобразявайки всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди. Съдът е взел предвид болката и душевните страдания от внезапната загуба, настъпила за родителите на загиналия едва на двадесет и три години С. Я.; скръбта от загубата му за неговата другарка в живота и майка на детето му З. М. А., живяла с него в отношения на дълбока привързаност, обич, грижа и разбирателство. Съобразил е и моралните страдания, преживени от малолетното му дете Ф, което със смъртта на баща си е изгубило опора в живота си, а страданията от внезапната смърт, настъпила при трагични обстоятелства ще го съпътствуват и занапред, лишено от грижите и обичта на родителя си.

Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.)

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на Бургаски апелативен съд от 24.07.2007 г. по гр.д. № 82/2007 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg