Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Има още →

Обявеното по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. Съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно.

Има още →

Достатъчно е съществуването на съгласие между договарящите страни относно размера на договореното адвокатско възнаграждение, без да е необходимо същото действително да е внесено. Договореното адвокатско възнаграждение представлява разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, дори заплащането му да е отложено, или поставено под условие.

чл. 78 ГПК

чл. 36, ал. 4 ЗАдв.

В своята задължителна и константна практика ВС и ВКС последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд.

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.

В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

Неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон, съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване.

Има още →

Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК следва да намери приложение само когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски регистър. Преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът следва да приложи процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, като разпореди залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Има още →